Виктор Суворов
Последната република (65)

7

Ако военните делегации на Великобритания и Франция са били комплектувани от по-опитни хора, те би трябвало да помислят върху въпроса: защо ли другарят Сталин е толкова щедър?

Те не са си задали този въпрос, затова ние ще го зададем на себе си и ще помислим върху възможните отговори. Получава се някаква идиотщина. Ако Хитлер се обърне на запад и започне война срещу Великобритания и Франция, такава война не му обещава нищо добро. Защото Хитлер не може да надвие британския флот. Той няма такива сили. Няма и стратегическа авиация. Войната при всяко положение ще се проточи, поради което ще стане крайно неизгодна за Германия. Ако вземем предвид и Америка, която няма да гледа равнодушно всичко това, трябва да признаем, че за Хитлер това ще бъде гибелен вариант. Рано или късно Хитлер ще изгуби тази война.

Въпрос: а за какво му е на Сталин при това положение да изпраща 2 милиона свои бойци през някакви коридори по чужди земи, право към гибелта? За какво му е да поема задължения? Онези там да се ръфат помежду си. Нас какво ни засяга?

Позицията на Съветския съюз, в случай че събитията се развият по втория вариант, е била още по-странна: ако Хитлер поеме на изток, Съветският съюз ще даде 4 милиона бойци… Тук премъдрите британски и френски генерали е трябвало да зададат въпроса: а защо другарят Сталин е толкова свидлив? Защо в тази ситуация дава само 4 милиона?

Ако Сталин е преценявал възможното нападение на Германия като заплаха за Съветския съюз, не е било нужно да се пазари, не е било нужно предварително да договаря броя на дивизиите, артилерията, самолетите и танковете, които ще използва срещу Хитлер. Защото в този случай би трябвало да използва цялата съветска мощ, а не някакви си 4 милиона!

Сталин има 170 милиона население. Мобилизационният ресурс е 17 милиона. Затова е трябвало да заяви: ако Хитлер нападне Полша, аз ще бъда принуден да проведа всеобща мобилизация и да воювам с пълни сили до победен край независимо какво ще правят Великобритания и Франция. И да заяви това не само пред Великобритания и Франция, но и пред целия свят. Включително пред Хитлер.

И в този случай коридорите през Полша изобщо нямаше да са нужни на Червената армия. Нека Хитлер си пробие път през Полша, а през това време ние ще се подготвим и ще го посрещнем както трябва.

Всички велики пълководци са поставяли в първия ешелон леките сили за завръзката на боя. С придвижването на противника напред съпротивата не е отслабвала, а напротив, нараствала е, защото във втория ешелон са се намирали тежковъоръжените воини, много повече на брой.

През 1939 година самата съдба е определила на полската войска ролята на челен отряд, а на Червената армия — ролята на основни сили. Човек би си казал: нека поляците гинат в първия ешелон, а Червената армия ще бъде вторият. Какво, на Сталин му е дожаляло за поляците, така ли? Ами нека поляците поемат първия най-страшен удар, нека германците разпилеят силите си, нека разтеглят комуникациите си и тогава нека без никаква пауза да се срещнат с основните сили на Червената армия далече от германските граници и снабдителните си бази.

Но Сталин, кой знае защо, е искал да постави най-добрата, най-боеспособната част от Червената армия в първия ешелон. За целта той е искал коридори през Полша. През коридорите Сталин е възнамерявал да изведе милиони свои бойци, армади самолети, тежки оръдия и танкове на запад, едва ли не на хиляда километра от своите граници чак до Одер и да започне войната направо на полско-германската граница.

Каква е щяла да му бъде ползата от това? Каква изгода е щял да извлече? Защо му е трябвало да се подложи на първия удар, щом Полша е била решена тя да го поеме? За какво й е на Червената армия да напира за първи ешелон, след като не я пускат там?

Тази позиция става толкова по-смешна, защото кремълската пропаганда ни втълпява мисълта за пълната недееспособност на Червената армия и за дивия страх на Сталин пред надвисващата заплаха откъм запад.

Щом те е страх, крий се зад гърба на Полша, защо се тикаш напред?

* * *

Имам чувството, че удивителната щедрост на Сталин в първата ситуация и също толкова удивителната свидливост във втората се обясняват с факта, че никой в Кремъл не е гледал сериозно нито на първата, нито на втората и не е възнамерявал да изпълнява поеманите задължения. Трябвало е само да се демонстрира решимост да се даде отпор на агресора при всяко развитие на събитията… И да се поискат коридори през Полша… И да се получи отказ…

След това е можело да сложат чиста ръка на пламенното сърце и покрусено да заявят: ние горяхме от желание да ви защитаваме, но вие не се съгласихте…

След отказа на Полша е можело да окачат червено знаме със свастика на московското летище и да вадят от хладилниците бутилките за посрещането на Рибентроп.