Виктор Суворов
Последната република (141)

6

Възгледите на Тухачевски за конструкцията на танковете са не по-малко погрешни.

При равни други условия чисто гъсеничният танк е по-евтин, по-лесен за производство, особено масово, по-лесен за експлоатация и ремонт, следователно — по-надежден от колесно-гъсеничния. Гъсеничният танк може да носи тежка броня и мощно въоръжение, а колесно-гъсеничният не е способен на това. Колесно-гъсеничните танкове са били нужни за съвършено специфични условия в съвършено специфична война. Те са били подходящи, докато армиите на противника не са били наситени с противотанкови оръдия. Още с появяването на такива оръдия и тяхното разпространяване се е наложило на танковете да се поставя тежка броня. Това, между другото, е предизвикало отказа от колесно-гъсенични танкове в края на 30-те години.

И плаващият танк не във всичко е по-добър от обикновения. Той има същия недостатък като колесно-гъсеничния. Плаващият е по-скъп и сложен. И никой никога няма да успее да постави на плаващ танк толкова мощно оръдие и толкова тежка броня, колкото на обикновен танк.

Никой не спори, че плаващият танк е нещо необходимо. Но се налага да избираме — способност за плаване или мощна броня, способност за плаване или мощно въоръжение. На плаващ танк по-добре да не срещаш насред полето обикновен среден танк на противника. Може да стане лошо.

Жуков пише, че историята ни е отпуснала малко време за подготовка за войната. Няма да спорим с гения. Но нека обърнем внимание на начина, по който това време е било използвано. Под топлото крило на Тухачевски са процъфтявали конструкторски бюра, ръководени от шарлатани като Курчевски. Те са гълтали колосални държавни средства, затрупвали са промишлеността с множество поръчки за малки серии екстравагантни фантастични образци на въоръжение, които в крайна сметка са се оказвали негодни и за масово производство, и за въоръжаване на войските.

В същото време изтъкнатите конструктори на бойна техника Шавирин, Шпагин, Дегтярьов, Грабин, Петров и много други поради капризите на неграмотния господар Тухачевски са били лишени от възможността да създават онова, което е било нужно за войната. Вкарвали са ги в задънени технологически улици, като са ги принуждавали да създават универсални образци оръжие като зенитно-противотанковите оръдия например.

За това е било виновно засега необясненото от никого меко отношение на Сталин към Тухачевски. Сталин ту е отстранявал гиганта на военната мисъл от ръководството на развитието на въоръжението, ту отново му е поверявал този изключително важен ресор. Дори „Красная Звезда“ (29.05.2001) е принудена да признае: „Това се е случило, защото навремето не е бил неутрализиран докрай военният Хлестаков — Тухачевски, заместник-нарком по въоръжението и «червен милитарист» едновременно. Освен това не е била изкоренена «гигантоманията» в НКО^[1] (израз на Сталин на докладна от Генералния щаб по повод на предложения на Тухачевски). Това е била една от причините за разпиляването на средства за най-често ненужни проекти за създаване на военнотехническа екзотика вместо за подготовка на промишлеността за производство на качествено и съвременно въоръжение“.