Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
4
Сега — най-важното.
Нека се запознаем с личността на посланика, за чието отзоваване от Берлин уж е настоявал Берия.
Той се е казвал Владимир Георгиевич Деканозов. Познавал се е и е дружал с Лаврентий Павлович Берия от 1919 година — заедно са работили в нелегалност в Баку. Берия е водещ, Деканозов — воден. През същата 1919 година заедно са работили за мусаватистите[1]. През 1920 година двамата служат в разузнаването на 11-а армия на червените. И пак Берия е вървял напред, а Деканозов го е следвал.
През април 1921 година Берия е заместник-началник на секретно-оперативното отделение на Азербайджанската ЧК, а през юни в същото учреждение, като негов подчинен, попада и Деканозов.
После Берия става заместник-председател на Азербайджанската ЧК и началник на секретно-осведомителната част (СОЧ), т.е. повелител на всички доносници, а Деканозов — секретар на СОЧ.
От ноември 1922 година Берия е заместник-председател на Грузинската ЧК, началник на СОЧ. Съответно Деканозов от същия ноември на същата година е секретар на СОЧ при ЧК на Грузия.
По-нататък върви в същия ред: Берия е шеф на всички чекисти в Задкавказието, а Деканозов му е заместник по доносителството.
През ноември 1931 година Берия става първи секретар на ЦК на Грузинската комунистическа партия, т.е. пълноправен владетел на слънчевата република, а през декември Деканозов става секретар на ЦК на ГКП по транспорта. На следващата година Берия е повелител на цялото Задкавказие, съответно Деканозов е в неговото правителство. Под крилото на Деканозов са транспортът, търговията, снабдяването, хранителната промишленост, разпределението на материалните и финансовите потоци.
В края на август 1938 година Сталин прехвърля Берия в Москва и го назначава за първи заместник-нарком по вътрешните работи и началник на Главното управление за държавна сигурност — ГУГБ при НКВД. А за началник на 5-и отдел на ГУГБ Берия поставя Деканозов. 5-и отдел на ГУГБ в онези славни времена представлява цялото разузнаване на НКВД зад граница.
През ноември същата година Берия е нарком на НКВД. Деканозов — заместник-началник на ГУГБ.
На 3 май 1939 година Сталин сменя цялото ръководство на Наркомата по външните работи, като назначава Молотов за нарком, а Деканозов — за негов заместник. За пръв път от 20 години Деканозов се озовава извън официалното подчинение на Берия. Естествено, при това техните отношения ни най-малко не се променят. Молотов е един от най-опасните съперници на Берия в борбата за власт. По своето положение Молотов стои по-високо от Берия, но пък в обкръжението на Молотов сега се е озовал верният бериевец Деканозов, а в обкръжението на Берия няма верен молотовец.
През ноември 1940 година Сталин изпраща Деканозов за пълномощен представител на СССР в Германия, като запазва длъжността му на заместник-нарком на външните работи.
По-нататък чак до смъртта на Сталин Деканозов остава формално извън контрола на Берия, но по същество е най-твърд бериевец. След смъртта на Сталин Берия незабавно връща Деканозов под крилото си и го изпраща в Грузия да се разправи с всички негови лични врагове. Наистина, не след дълго Берия рухва в бездънната пропаст на кремълските интриги. Деканозов — след него. Разстрелват ги в един и същи ден.
Но вижте чудеса: на 21 юни 1941 година Берия уж се жалва от поведението на съветския посланик в Берлин, т.е. от своя верен Деканозов, който го бил бомбардирал с дезинформация. И уж предлагал на Сталин да свали Деканозов и надлежно да го накаже.
А аз ще повторя: макар че Деканозов е бил изключително верен и непоклатим бериевец, през 1941 година според положението си той просто не е имал право да „бомбардира с дезинформация“ Берия, който е отговарял за вътрешните работи, а за външните не е отговарял, и на когото в онзи момент Деканозов не е бил подчинен официално.
Ако пък Деканозов наистина е додеял на Берия с докладите си, той е можел като стар приятел да го насвие: Вовочка, хайде млъквай де, писна ми!
Но да се оплаква на Сталин от своя най-верен и близък сподвижник — не е ли това лудост? Да иска от Сталин да свали човека му, внедрен в обкръжението на Молотов — не е ли това върхът на безумието?