Виктор Суворов
Последната република (19)

6

На мъртвия Жуков могат да бъдат приписани всякакви думи, уж изречени от мъртвия син на Сталин. Но какво да се прави с полковник Маслов, който през 1945 година, тогава майор, лично бил подбрал коня за Сталин. Маслов е бил треньор по езда и неволен свидетел на падането на Сталин. Този свидетел е жив. И той си спомня, и той потвърждава. И неговият авторитет е неоспорим…

Младият лейтенант Маслов е участвал в историческия парад на Червения площад на 7 ноември 1941 година. Направо от парада — на бой. В самия пъкъл. През онази есен германските танкове, бронетранспортьори, артилерийски влекачи, камиони и мотоциклети затъвали в калта, а съветската кавалерия действала! За нея не били пречка нито калта, нито снегът.

Особено се отличили кавалерийските корпуси на генерал-майорите П. А. Белов и Л. М. Доватор. За изключителен принос към отбраната на Москва кавалерийският корпус на Белов е преобразуван в Първи гвардейски, на Доватор — във Втори гвардейски. Белов завършва войната в Берлин като генерал-полковник, командващ 61-а армия, герой на Съветския съюз, кавалер на десет бойни ордена, включително три ордена „Суворов“ първа степен и един орден „Кутузов“ също първа степен. А Доватор загива край Москва. Посмъртно е удостоен със званието Герой на Съветския съюз. Именно техен свързочник, на генералите Белов и Доватор, е бил лейтенант Маслов.

Кавалерийските корпуси действали в дълбокия вражески тил, затова да им се доставят донесения е било изключително отговорна и опасна работа. За подвига, извършен край Москва през 1941 година, лейтенант Маслов е представен за награждаване с орден „Слава“ трета степен. Наградата намира героя едва през 1968 година. А ордена „Червена звезда“ не се наложило да чака дълго. Още тогава, в далечната 41-ва, командващият 33-та армия генерал И. И. Маслеников свалил ордена от гърдите си и го окачил на гърдите на храбрия офицер. Към края на войната майор Маслов командвал полк. Можем ли да се съмняваме в правдивостта на разказа на този заслужил ветеран?

Можем.

Нека чуем един свидетел, който заслужава поне не по-малко доверие. Той се казва Игор Фьодорович Бобильов. Полковник. Професор. Завеждащ катедрата по коневъдство при Московската ветеринарна академия. Над четирийсет години, чак до смъртта си, той е бил член на президиума на федерацията по конен спорт на СССР и вицепрезидент на тази организация. Над 20 години е бил член на бюрото на Международната федерация по конен спорт. Неговият авторитет в тази област е признат не само в нашата страна, но и далече извън пределите й. Мнението му е било уважавано в Международния олимпийски комитет. Военната служба на полковник Бобильов преминала предимно в Москва — на манежа на Наркомата по отбраната на СССР (по-късно — Военното министерство и Министерството на отбраната на СССР). Именно той, полковник Бобильов, отговарял за подбора на конете за московските паради. За службата си той е написал чудесната книга „Всадники с Красной площади“ (М., Издательский центр Федоров, 2000).

От тази книга ние научаваме множество любопитни факти. Сред които:

— и Жуков, и Рокосовски започнали тренировките си в Манежа в края на май 1945 година, и двамата предварително знаели ролите си, т.е. Сталин от самото начало не оставил за себе си роля в предстоящото тържество;

— от 1944 до 1953 година Сталин никога не бил стъпвал в Манежа;

— кавалеристът полковник Маслов, който уж бил подбрал кон за Сталин, не е споменат в книгата;

И този последен факт ни кара да се вгледаме в полковник Маслов по-внимателно.