Виктор Суворов
Последната република (107)

1

Напомнят ми: през 1939 година Сталин е имал с какво да се защити, но нали говорим за 1941 година!

Как е било през 1941-ва?

Не е било по-зле.

За почти две години много неща са се променили. Ето основните промени в германските танкови войски.

Първо. Появили са се нови варианти на танковете Pz-III и Pz-IV. Тяхното бойно тегло е надхвърлило 20 тона. Pz-IIIH — 21,8 тона. Pz-IVF — 22,3 тона. Така Германия вече е имала не само леки, но и средни танкове.

Второ. Започнало е производство на самоходно оръдие на базата на Pz-III. Това е било пак танк, само че без купола. В броневата рубка се поставяло 75-мм късоцевно оръдие, същото като на Pz-IV. Отказът от въртяща се купола е позволил да се сниши силуетът до 198 см и да се подсили предната броня — до 50 мм, а бордът и кърмата — до 30 мм.

Трето. През 1939 година Pz-III и Pz-IV са били в малцинство. През 1941 година количественото увеличаване на танковия парк е било незначително. Но сега Pz-III и Pz-IVF са съставлявали почти половината от танковия парк.

Четвърто. За танка Pz-III е било разработено ново оръдие. От април 1940 година Pz-III започва да се произвежда с оръдие с калибър 50 милиметра и дължина на цевта 42 калибъра. Произведените по-рано танкове от този тип са били връщани поред в заводите, където 37-милиметровото им оръдие е било заменяно с 50-милиметрово.

И какво се получава? През 1941 година най-добрият германски танк по мощ на оръжието е надминал нашия най-остарял? Не. Само го е настигнал. Надминал го е по калибър. А колкото по-голям е калибърът, толкова по-голям е и снарядът. Бронебойният снаряд за 50-милиметрово оръдие е тежал 2,06 кг. Но дължината на цевта все пак е била недостатъчна, затова началната скорост на германския бронебоен снаряд още не е можела да достигне съветските стандарти — 685 м/сек. По скорострелност германското оръдие е отстъпвало на съветското 45-милиметрово оръдие.

Хем далеч не всички Pz-III през лятото на 1941 година са имали 50-милиметрово оръдие. На 22 юни на съветско-германския фронт е имало 612 танка с 50-милиметрово оръдие. А 353 Pz-III са влезли на съветска територия с 37-милиметрово оръдие и са били модернизирани по-късно. Ако са успели да оцелеят в боевете преди да ги модернизират.

Нека отбележим най-важното: превъоръжаването на германските танкове Pz-III с 50-милиметрово оръдие, приблизително равно на съветско 45-милиметрово оръдие, започва в момента, когато производството на Т-26 вече приключва. Когато в Съветския съюз вече започва производството на Т-34 и КВ.

Кратка равносметка. На най-остарелия съветски танк от 1941 година е имало оръдие, на което тогава не е имало равно нито в САЩ, нито в Британия, нито в Италия, нито в Япония. Приблизително равно на него е било най-новото 50-милиметрово танково оръдие. Започнали са да го произвеждат тогава, когато Червената армия е преминала към производство на 76-милиметрови дългоцевни оръдия за танкове Т-34 и КВ и 152-милиметрови гаубици за танка КВ-2.

През лятото на 1941 година 45-милиметровото оръдие на най-„остарелия“ съветски танк е можело напълно успешно да поразява ВСЕКИ германски танк. В онези горещи месеци ВСИЧКИ германски танкове, включително НАЙ-ДОБРИТЕ, въоръжени с 50-милиметрови оръдия, са били абсолютно безсилни срещу съветските танкове Т-34, КВ, КВ-2 и до известна степен — срещу Т-28 и Т-35.

Впоследствие в Германия е прието на въоръжение 50-милиметрово танково оръдие с дължина на цевта 60 калибъра и висока начална скорост на снаряда. Но то се появява вече по време на войната.