Виктор Суворов
Последната република (35)

2

Съветският съюз не можел да остане настрана.

В Испания пристига В. А. Антонов-Овсеенко. През 1917 година той е бил една от ключовите фигури в момента на завземането на властта от комунистите. Той е бил сред ръководителите на „щурма“ на Зимния дворец, лично е арестувал Временното правителство. След като сваля законното правителство, Антонов-Овсеенко влиза в състава на незаконното, което не е признато от съюзниците на Русия, но е признато от враговете, с които Русия е била в състояние на война.

И ето че през 1936 година Сталин назначава Антонов-Овсеенко на длъжността генерален консул на Съветския съюз в Барселона. На пръв поглед за мащабите на великия Съветски съюз и Европа това е скромна длъжност. Но на този човек се падала водеща роля в създаването на съветски плацдарм в Испания.

Незабавно в Барселона започват да пристигат съветски кораби с оръжие и „доброволци“. За главен военен съветник на републиканската армия в Испания Сталин назначава Ян Карлович Берзин, началник на 4-то управление при Генералния щаб на Червената армия. По линията на Червената армия в Испания са изпратени всичко 2065 командири от различни рангове: 772 летци, 351 танкисти, 100 артилеристи, 222 общовойскови съветници, 77 военни моряци, 339 други военни специалисти и 204 преводачи (ВИЖ, 1971, кн. 7, с. 77).

Освен това по линия на НКВД, Народния комисариат на външните работи и други ведомства в Испания са изпратени още неколкостотин съветски дипломати, разузнавачи, контраразузнавачи, диверсанти, журналисти, агитатори, партийни работници, специалисти по военна промишленост. Общият брой на доброволците, включително цивилните специалистите около 3 хиляди („История второй мировой войны. 1939-1945“. Т. 2. М., 1974, с. 55).

Сталин прехвърля в Испания 649 бойни самолета, 347 танка, 60 бронирани коли, 1186 артилерийски оръдия, 20 486 картечници, 497 813 винтовки. („История второй мировой войны. 1939-1945“. Т. 2. М., 1974, с. 54).

Между другото, през 1987 година в едно планинско испанско селце аз си купих една от тези винтовки, с номер ЖI2949, и я окачих на стената в кабинета си. Практичните испански селяни ценяха това имущество и много неохотно се разделяха с него.

Освен винтовки, картечници, танкове и самолети, за Испания от Съветския съюз заминават патрони, снаряди, авиационни бомби, военно снаряжение, провизии, горивно-смазочни материали, медикаменти. Само за три месеца през 1936 година в Испания от Съветския съюз са изпратени четири милиарда патрона (А. П. Яремчук. „Русские добровольцы в Испании“. Сан Франциско, Глобус, 1982, с. 12).

Всичко това е струвало пари. Към него ще добавим стойността на превозването до пристанища в Испания от заводи в Москва, Ленинград, Украйна, Урал.

Освен доставките на съветско оръжие, Сталин е купувал танкове, самолети, артилерия, автомобили, оръдия и минохвъргачки, боеприпаси, провизии, медикаменти във Франция, Швейцария, Чехословакия и е плащал за доставянето им в Испания.

Доставките на въоръжение са могли да бъдат много по-големи, но Испания е била блокирана. Съветските търговски кораби са излизали от черноморски пристанища. В Средиземно море Съветският съюз не е имал нито военен флот, нито военноморски бази. Беззащитните търговски кораби са плавали към бреговете на Испания през цялото Средиземно море. От самите черноморски протоци до пристанищата, към които плавали, ги следели самолети и бойни кораби на Италия и Германия. А досами Испания вече ги очаквали корабите, самолетите и подводниците на генерал Франко.

И все пак, въпреки блокадата, Сталин успява да прехвърли в Испания огромно по всякакви стандарти количество стратегически товари.

На базата на останките от испанската армия, които запазили верността си към републиката, е създадена Народна армия. Да защитават републиката от целия свят се стичали доброволци. От тях са сформирани седем интернационални бригади. По изчисления на един от ръководителите на интербригадите — К. Сверчевски, общият брой на интернационалистите-доброволци бил най-малко 32 хиляди. („Исторический архив“, 1962, кн. 2, с. 172).

В състава на републиканската армия се сражавали доброволци от 54 страни (ВИЖ, 1986, кн. 7, с. 57).

Сталин финансира създаването и издръжката на „интернационалните бригади“. Комунистическата пропаганда по целия свят призовава както наивни ентусиасти, така и хаймани от най-различен калибър, да заминават за Испания. И те заминавали от САЩ и Британия, от Германия и Швеция, от Австрия и Австралия.

Сталин въоръжил новата половинмилионна армия от комунисти и техни съмишленици и две години и половина я снабдявал с всичко необходимо.

Защо ли?