Виктор Суворов
Последната република (175)

5

Разтропаните момчета, които са сътворили този „документ“, не са учили добре история. Но и онези, които са пуснали въпросния „документ“ „в научно обращение“, също не са проявили особен интерес към историята на Отечеството. А би трябвало да знаят, че на 1 май 1941 година в Москва се е случило нещо извънредно и досега необяснено от никого.

При Сталин изброяването на вождовете е ставало не по азбучен ред, както е било прието след него, а според мястото, заемано на кремълския Олимп. При това самия Сталин са назовавали отделно: „На трибуната се качват другарят СТАЛИН и другарите Молотов, Маленков, Каганович…“

Редът на изброяване на вождовете е бил изключително чувствителен барометър. Понякога местата на вождовете в йерархията можели да се сменят по няколко пъти на денонощие. На сутрешното заседание на някой конгрес Микоян може да е бил пети в списъка, а на вечерното — вече осми. А на следващата сутрин е можел да се качи, а е можел да падне и още по-ниско. Кариеристите от всички оттенъци и породи внимателно и ревниво са следели положението на вождовете в списъците. Също като чейнчаджии курса на валутите.

И вождовете са се появявали пред публика в реда, определен от другаря Сталин. Всяка жаба си знаела гьола. Подреждането и разполагането на вождовете на официални церемонии се подчинявали на най-строга регламентация. Всеки царски церемониалмайстор би й завидял. След всяко публично появяване на вождовете вагабонти от всички рангове и калибри внимателно разглеждали първата страница на „Правда“, определяйки и преценявайки кой кой е и кой кого е излапал.

Като имаме предвид всичко това, нека отворим вестник „Правда“ от 2 май 1941 година. Кой е трябвало да бъде на трибуната на мавзолея? Правилно: другарят Сталин, членовете на Политбюро и наркомът по отбраната на СССР маршалът на Съветския съюз С. К. Тимошенко, който е приемал военния парад.

А след като си разтъркаме очите, кого откриваме там внезапно? Правилно: Владимир Георгиевич Деканозов. И то къде? До Сталин. До дясното му рамо.

Военни паради на Червения площад са се провеждали два пъти годишно — на 1 май и на 7 ноември. Никога, нито по-рано, нито по-късно, не е имало нищо подобно.

В Централния комитет Сталин е имал стотина най-близки съратници. Но нито един от тях не е имал място на трибуната на мавзолея. Нито рангът им ранг, нито муцуните — муцуни.

Сталин е имал петима маршали. Но на трибуната се качвал само онзи, който в момента приемал военния парад. За генерали и адмирали изобщо не говорим. Те пък нямат никаква работа там.

Сталин е имал цяла сюрия народни комисари — министри, в превод на нормален човешки език. Но на трибуната можели да се качат само онези наркоми, които имали партийния ранг член на Политбюро. А в най-добрия случай това са били двама-трима души.

Сталин е имал официални представители във Вашингтон, Лондон, Стокхолм, Токио, Рим и във всички останали световни столици. Но всички те при цялото си величие дори не могат да мечтаят да се докопат до висоти, които биха им позволили само да се доближат до трибуната, на която е сияел Геният на човечеството и Най-добрият приятел на полския народ (както е благоволил да се изрази маршалът на Съветския съюз Жуков на тържествата във Варшава на 20 юли 1951 година).

И ето че само веднъж, на 1 май 1941 година, Сталин, не щеш ли, е поканил съветския официален представител в Берлин Владимир Георгиевич Деканозов на трибуната на мавзолея и го е поставил до себе си, измествайки най-близките си съратници.

Защо е било направено това, аз не знам. Нямам дори предположения. Загадка на историята. Ясно е, че Деканозов е извършил нещо абсолютно неописуемо и прекрасно така че Сталин по някаква причина е решил да изрази царствената си милост не тайно, а публично, така че целият свят да види.

Най-главният Сталинов лост за управление е кадровият. Кадрите решават всичко. А Сталин е знаел кого на какъв пост да издигне. А още по-добре е знаел кой от какви кланове произлиза. И е разбърквал колодите. Разбърквал ги е с разбиране. Че Деканозов е най-верният бериевец, са знаели всички. А Сталин — най-добре от всички. Защото Сталиновата милост не е можело да не погали и Берия: какъв прекрасен болшевик е отгледал и възпитал другарят Берия!

Нима Лаврентий Берия е бил толкова глупав, че на следващия месец да бяга и да се брани от собствената си слава: другарю Сталин, ами че тоя Деканозов е дезинформатор! Вън! Да го изметем с мръсната метла!

Ако Берия е постъпел така, това е щяло да бъде удар и по Сталин: ето, другарю Сталин, ти оказваш такава огромна чест на Деканозов, а той заслужава тъкмо обратното. Ти, другарю Сталин, и хабер си нямаш как се решават кадрови въпроси!

Какво искам да кажа ли? Искам да кажа, че момченцата, които са сътворили въпросния „документ“, не са имали дори приблизителна представа за кремълските тертипи през 41-ва година. Не са си направили труда дори да прелистят „Правда“ от двата последни предвоенни месеца.