Виктор Суворов
Последната република (62)

4

На 15 август 1939 година в хода на преговорите в Москва съветската делегация слага картите на масата: ако агресията от страна на Германия бъде насочена срещу Великобритания и Франция, Съветският съюз ще даде „63 пехотни дивизии, 6 кавалерийски дивизии със съответното количество артилерия, танкове, самолети, общо 2 милиона души“.

Никой не е молил Съветския съюз за такова участие. Съветският съюз е можел да си живее спокоен мирен живот, от своето безопасно разстояние да наблюдава всеевропейската патаклама. Но другарят Сталин, кой знае защо, е бил готов да хвърли умопомрачително количество танкове, артилерия и авиация в битката за свобода и независимост на френските и британските капиталисти, експлоататори, кръвопийци и потисници на трудовия народ. И то — още от първия момент на войната.

В случай че Хитлер е тръгнел срещу Полша, Съветският съюз е имал намерение да даде „120 пехотни дивизии, 16 кавалерийски дивизии, 5 хиляди тежки оръдия, 9–10 хиляди танка, от 5 до 5,5 хиляди бойни самолета (без спомагателната авиация), тоест бомбардировачи и изтребители“.

Всяка съветска дивизия е трябвало да наброява по 19 хиляди бойци и командири. Според втория вариант Съветският съюз е поемал задължения за два пъти повече бойци, отколкото според първия.

Към това е било добавено: „Участието на СССР във войната може да бъде осъществено само ако Франция и Англия се договорят с Полша и по възможност с Литва, както и с Румъния, за пропускането на нашите войски…“

Смаяните делегации на Франция и Великобритания радостно съобщават в Париж и Лондон, че руснаците предлагат просто невероятна помощ, без да искат нищо в замяна. Единственото условие е: дайте коридори през Полша. Ако няма коридори, Съветският съюз няма да участва във войната.

Документите от това съвещание са били обнародвани още при Сталин като доказателство за готовността на Съветския съюз не на думи, а на дело да обуздае Хитлер и да предотврати втора световна война. Кремълската пропаганда много пъти е препечатвала протоколите от това съвещание в тежки наукообразни томове със заглавия от рода на „Борбата на Съветския съюз за мир в навечерието на Втората световна война“.

Академията на науките е щамповала безброй книги с подобни заглавия и стандартно съдържание. Това им се видяло малко, така че изобилни откъси от протоколите от московското съвещание са били вкарани и в мемоарите на Жуков, който не е имал никакво отношение към тези събития, но гордо е обявил: ние предлагахме!