Виктор Суворов
Последната република (179)

2

Но откъде продажните буржоазни извратители са научили за слабостта и стъписването на съветското ръководство? Нали не може да са си ги измислили сами!

Ах, да! Правилно! Точно една година преди излизането на разобличителната статия на Жуков беше публикувана книга на същия този Жуков, в която великият стратег разказа на света, че рано сутринта на 22 юни 1941 година Сталин, абсолютно зашеметен, не е знаел какво да прави. Именно затова цялото висше ръководство на страната и армията бездействало.

Себе си Жуков описва като герой и умен военачалник: той посрещнал войната в Генералния щаб — на бойния си пост. Но между редовете наднича друга картина. И Жуков е бил стъписан. Жуков е бил абсолютно неподготвен за действие. Едва в 7 часа и 15 минути е седнал да съчинява директива за войските. И това говори за всичко. Първата работа на всеки лейтенант, застъпил наряд като началник на караула, е да обяви бойния разчет в случай на внезапно възникнала извънредна обстановка: при нападение над караулното помещение… при нападение над първия пост, над втория… при пожар на охранявания обект… и т.н.

Ако се е случило нещо подобно, достатъчно е началникът на караула да изкрещи само една дума, за да започне всеки да действа в съответствие с дадените по-рано инструкции. Същото е на бойните кораби, в поделенията и частите, в цеховете и колхозите… Началникът на милицията във всяко забравено от Бога градче, когато приема длъжността, преди всичко вниква в бойното разписание: кой какво прави в случай на терористичен акт, земетресение, наводнение, появяване на гастролираща въоръжена банда, масови вълнения на населението и т.н.

Какво ти милицията и армията… Качвате се на самолет и за сто и десети път ви обясняват какво трябва да правите при принудително кацане на вода, коя връвчица трябва да дръпнете и с коя свирчица да свирнете…

Но ето ви илюстрация за личната готовност на Жуков за отблъскване на вражеското нашествие: войната вече е отброила първите си часове, а маршалът на Победата едва сега сяда да съчинява инструкция какво трябва да правят войските в случай на вражеско нападение, с коя свирчица да се свири.

Самият той е нямал дори приблизителна представа как трябва да се действа в случай на внезапно противниково нападение. Той не е имал никакви подготвени варианти по този въпрос. Достатъчно е да погледнем само първата фраза от точка първа на тази директива, на този шедьовър на военната мисъл:

„ЗАПОВЯДВАМ:

1. Войските с всички сили и средства да се нахвърлят върху вражеските сили…“

Жуков разказва, че преди войната самият той е „работел по 15–16 часа в денонощие, като оставал да нощува в служебния кабинет“. Целият личен състав на Генералния щаб се трепел по 15–18 часа без почивни дни и празници. Хем това са огромни човешки колективи от най-висококвалифицирани офицери и генерали от Червената армия. И какъв е бил резултатът от тази титанична работа?

Резултатът е бил, че на 22 юни 1941 година до 7 часа сутринта град Брест е бил напуснат от войските на 4-та армия. В другите армии нещата не са били по-добри. Цялата Червена армия е побягнала, без да се поддава на провокации, без да смее да наруши заповедите на най-мъдрия стратег. А самият стратег през това време се е занимавал със съчинителство: заповядвам да се нахвърлят!

Все си мисля: Жуков съобщава на доверчивите, че вечерта на 21 юни 1941 година „окончателно се разсеяха всички илюзии“ и той ясно разбрал, че сега ще ни нападнат. Добре, не е ли можел тогава, вечерта, да съобщи своя гениален план за отбрана на страната на командващите фронтове, флотове и армии? Защо е трябвало да чака до 7 сутринта?

И още: имало ли е смисъл огромни колективи от генерали и офицери от Генералния щаб да се трепят по 15 и повече часа, след като всички планове в края на краищата са се оказали събрани в една фраза: да се нахвърлят с всички сили и средства! Не е ли можел Жуков преди войната да извика в Москва командващия Западния специален военен окръг армейски генерал Павлов и да му каже под строга тайна: „Дмитрий Григориевич, по цели нощи не спя, но не мога да съчиня никакви планове за войната. И целият Генерален щаб не може. Та виж какво сега… Щом нападнат, нахвърли се върху тях с всички сили и средства, пердаши ги колкото можеш! Разбра ли ме?“.

Трябвало е предварително да съобщи този гениален замисъл и на другите командващи. Толкоз. Защо е трябвало да измъчва и себе си, и хората си? Защо е трябвало да не спи по цели нощи? Щом планът за отбрана на страната се е свеждал до заповедта да се нахвърлят, можело е след като съобщи основната (и единствена) идея на подчинените си, той да отиде на риба, на лов, на гуляй. Можело е и Генералния щаб да пусне в безсрочен отпуск със заповедта: щом започне войната, полека-лека се събирайте в Москва; фронтовете и армиите и без нашето участие знаят какво трябва да правят.

На това място почитателите на Жуков, естествено, ще изразят гневен протест: бива ли да се разгласява замисълът? Ами че тогава врагът е можел да научи гениалния план на Жуков за спасяване на страната!

Съгласен съм. Затова е трябвало да напише на листове: „Заповядвам да се нахвърлите с всички сили и средства. Жуков“, да сложи листовете в червени пликове, да запечата пликовете с червен восък и да ги сложи в сейфовете на командващите. Щом стане ясно, че ще ни нападнат, да даде команда пликовете да се отворят. И цялата Червена армия веднага е щяла да разбере какво трябва да прави: да се нахвърля.

Защото докато Жуков е съчинявал директивата, докато са я шифровали и предавали, е минало сума ти време. После в щабовете на фронтовете са я разшифровали и са седнали да съчиняват собствени директиви до армиите и да ги шифроват… В командните пунктове на армиите са ги разшифровали и са седнали да пишат свои директиви до корпусите. До някои корпуси директивата е стигнала чак вечерта. А до много така и не е стигнала.

Ако тази свръхмъдра директива се е намирала в сейфовете на командирите, всичко е щяло да бъде къде-къде по-просто и бързо — един циркуляр от Генералния щаб: до всички командващи и командири — до полкове и батальони включително — да отворят пликовете и да прочетат съдържанието!