Виктор Суворов
Последната република (132)

4

Дали преди и по време на войната е било създадено нещо, с което конструкторите на американски танкове биха могли да се гордеят?

Било е създадено! Лекият M3 и неговото продължение М5.

Този танк е имал множество модификации и е бил произвеждан от 1941-ва до края на 1944 година, т.е. фактически в продължение на цялата война. Различните варианти на този танк са тежали от 13 до 15 тона. Били са произведени 13 859 M3 и 8884 М5, освен това — доста голямо количество най-разнообразни машини на тяхната база: инженерни, ремонтни, огнехвъргачни, командирски и пр.

За да не оставяме лъжицата катран за десерт, нека първо поговорим за техните недостатъци. Те са много.

Преди всичко — двигателят. В Америка е имало едно чудесно самолетче — ПТ-27 Кадет. Някак твърде много напомнящо нашия У-2. Или обратното. Това самолетче е имало хубав двигател Continental W-670 — седем цилиндъра, подредени звездообразно. Двигател за чудо и приказ. Поставяли са го и на други самолети. Поставили са го и на танка.

А това не е било хубаво. И ето защо. Високооктановият бензин, който гори прекалено добре, е едно на ръка. Освен това — размерите. Да го сложиш на нашия роден Т-26 — иди-дойди. Цилиндровият блок при него е разположен хоризонтално. Затова височината на силовото отделение, а и на целия танк, може да се направи съвсем малка. Ниският корпус не се нуждае от силна броня. Това е икономия от тегло.

При американския лек M3 всичко е наопаки. Двигателят е звезда със седем лъча. Лъчите стърчат на всички страни. Това е добре на самолет: всички цилиндри са пред очите ти. А в танка двигателят е скрит в силовото отделение. Нямало е никакъв достъп до цилиндрите, които са опирали в дъното. За най-обикновена проверка е трябвало да се демонтира целият двигател.

Големият размер на двигателя е означавал голямо силово отделение, а и целият корпус на танка е трябвало да се прави голям. За голям обем е нужна голяма броня. А това означава голямо тегло. Щом целият резерв за тегло е бил изразходван за корпуса, значи куполата е можела да бъде съвсем малка, а оръдийцето — като играчка. 37-милиметрово. Съветският съюз се е отказал от такива оръдия много години преди началото на Втората световна война. Америка ги е щамповала почти до края на 1944 година. През 30-те години на XX век това оръдие е имало някакво приложение. Но от началото на войната германските танкове бавно, но неотклонно са получавали все по-мощни брони. От 1940 година нататък 37-милиметровото оръдие е било напълно безполезно в танкови двубои. По-просто казано, тези танкове са били почти невъоръжени. Този танк е можел да воюва най-много срещу мотоциклети и автомобили.

Колкото е по-нисък един танк, толкова по-добре. Американските конструктори явно не са си блъскали главата по този въпрос. М5 е висок 240 сантиметра. Точно колкото съветския среден танк Т-34-76. През последните дни на войната се появява съветският тежък танк ИС-3. Височина — 245 см.

Относителният натиск върху земята на американския лек танк M3 е 0,79 кг на квадратен сантиметър. На М5 — 0,88. Ще обясня значението на тези числа: съветските средни и дори тежки танкове са можели свободно да се движат там, където американският лек танк е затъвал в калта. На съветските чудовища ИСУ-122 и ИСУ-152, въоръжени съответно със 122-милиметрово и 152-милиметрово оръдие, относителният натиск върху земята е бил по-малък, отколкото на американския лек танк М5, въоръжен с 37-милиметрово оръдие.

Към това ще добавим противокуршумната броня и занитванията, които са правени на всички американски танкове до края на 1942 година.

Е, и относителната мощност. M3 има 17,6 к.с. на тон тегло. М5 дори по-малко — 14,1.