Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

6

Че не всичко в Нюрнберг е било чисто, е принуден да признае дори централният орган на Министерството на отбраната на Русия: „На Нюрнбергския процес нашата делегация е сключила с американската, английската и френската делегация джентълменска спогодба: те да не си спомнят за пакта от 1939 година, ние — за «Мюнхенския сговор»“ („Красная Звезда“, 21–27.03.2007).

И това го наричаме правосъдие?

Щом самите съдии са участвали в престъпленията на обвиняемите?

Щом между съдиите има сговор?

Щом между съдиите има сговор да не си спомнят за своето участие в същите престъпления, за които се канят да осъждат на смърт своите довчерашни приятели и съучастници?

Но и това не е всичко.

На 30 ноември 1939 година Сталин публикува във вестник „Правда“ текст със следното съдържание:

„а) не Германия е нападнала Франция и Англия, а Франция и Англия нападнаха Германия, като поеха отговорността за сегашната война;

б) след започването на военните действия Германия се обърна към Франция и Англия с мирни предложения, а Съветският съюз открито подкрепи мирните предложения на Германия, защото смяташе и продължава да смята, че по-бързото завършване на войната коренно би облекчило положението на всички страни и народи;

в) управляващите кръгове в Англия и Франция грубо отклониха както мирните предложения на Германия, така и опитите на Съветския съюз да постигне по-бързо завършване на войната“.

Сталин никога не се е отричал от тези си думи.

И какво излиза тогава?

Пред целия свят Сталин е обявил, че Германия не е виновна в разпалването на войната. А сега съди Германия и нейните вождове за разпалването й!

От думите на Сталин излиза, че виновници за войната са Великобритания и Франция. Ами за кой дявол тогава съдиите от тези страни са се наконтили с мантиите? Кой ги е поставил в съдийските кресла? На какво основание и с какво право?

И какво правят на този съд съветските съдии? Как са се озовали в компанията на подпалвачите на войната? И защо съдят германците, които, както е заявил другарят Сталин, не са виновни за разпалването на войната?