Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

6

Нека си повторим, че през 1939 година Сталин е имал много варианти. Всички те са били сравнително чисти от морална гледна точка. В случай че ги е използвал, те биха довели до укрепване на безопасността и на Европа, и на Съветския съюз.

Но е имало едно изключение. Имало е един крайно мръсен вариант: да разкъсат Полша на части и да установят обща граница с Германия. Този вариант е превръщал Сталин в съюзник на Хитлер. Използването на този вариант е означавало край за Полша, начало на война в Европа и силно е разклащало безопасността на Съветския съюз, защото е създавало ситуация, при която войната между Германия и Съветския съюз е ставала възможна. Освен това при нея Германия вече е можела да започне войната срещу Съветския съюз с внезапен удар.

Другарят Сталин е избрал именно този най-мръсен от всички възможни варианти и незабавно го е подписал, без да поставя никакви допълнителни условия, без да обсъжда никакви други варианти.

Всички недостатъци на този вариант са се компенсирали от две преимущества: използването му наистина е водело до сблъсък между Великобритания, Франция и Германия, освен това е давало на Сталин възможност да нанесе внезапен удар на Германия.

Сталин не е отлагал началото на Втората световна война. Той я е ускорявал. Сталин е отлагал само момента на включването на Съветския съюз в тази война. Затова не е бързал да открие втори фронт.

Обяснение за неговите действия намираме в дневника на генералния секретар на Коминтерна Георги Димитров — бележките му от 7 септември 1939 година. Става дума за един разговор в тесен кръг. Тези откровения не са били предназначени за публикуване. Съветските другари отдавна са били приучени да не оставят такива следи. А българският другар поради неопитност си е записвал такива неща.

В присъствието на другарите Молотов и Жданов другарят Сталин е разяснявал на официалния ръководител на Коминтерна другаря Димитров същината на своята външнополитическа линия по следния начин: „Войната се води между две групи капиталистически страни… Но ние не сме против те добре да се посбият и да се омаломощят взаимно. Няма да е зле с ръцете на Германия да се разклати положението на най-богатите капиталистически страни (особено на Англия), Хитлер, без да разбира и желае това, отслабва капиталистическата система. (…) Ние можем да маневрираме, да насъскваме едната страна срещу другата, та по-добре да се бият“ (Лев Безыменский. „Гитлер и Сталин перед схваткой“. М., 2000, 290; „Война и политика. 1939-1941“. М., 1999, с. 38, 97).

Ето я цялата разгадка на Сталиновата политика. Когато те се изпохапят почти до смърт, тогава другарят Сталин ще открие втори фронт.