Виктор Суворов
Последната република (67)

2

Сега нека си представим, че цялата тази Сталинова готовност да обуздае агресора през август 1939 година не е била фалшива или нещо като цирк, а абсолютно истинска. Нека си представим, че правителствата на Великобритания и Франция са успели да убедят калпавите панове и те са предоставили онези коридори. Всичко е наред, всичко е чудесно. Другарят Сталин изпраща към полско-германската граница, почти до Одер 2, че и 4 милиона бойци и командири от Червената армия със съответното количество артилерия, танкове, самолети, стратегически запаси и пр., и пр.

Къде може да се разположи цялото това военно стопанство?

Добре си е бил Жуков в Монголия. Степ след степ наоколо. Жива душа не се вижда. Разполагай си самолетите където ти харесва. Цялото пространство е летище. Копай каквито си искаш окопи. Настанявай бойците си така, както смяташ за добре.

Но Полша не е Монголия. Тук е гъстонаселената Централна Европа. 5 хиляди бойни самолета — това са 100 пълнокръвни авиационни полка. А 5500 самолета са 110 полка. В хода на войната е било признато, че и това е много. След войната се затвърждава позицията, че изтребителен полк трябва да се състои от 40 самолета, а полкът тактически бомбардировачи — от 30.

Всеки полк се нуждае минимум от 3 летища: основно и две резервни. С влизането на Червената армия на полска територия би трябвало незабавно да се осигурят поне 300–330 летища.

Но 5–5,5 хиляди самолета са били само изтребителите и бомбардировачите. А къде ще отидат разузнавателните самолети? Ами транспортните? Но нали трябва също да се поддържа летателната квалификация на пилотите и щурманите, а и да се повишава. Така че са нужни и достатъчен брой учебни самолети. И летища за учебните полети на известно разстояние от границите.

Между другото, а къде да бъде разположена авиационната групировка така, че нашите мирно спящи летища една прекрасна лятна утрин да не попаднат под първия внезапен съкрушителен удар? Изтребителите е най-добре да се държат на стотина километра от границите. А бомбардировачите най-добре на 200. За устойчивост на авиационната групировка не е зле да има и тилови летища поне на 300 км от границите. В случай на нещо авиацията да има къде да се отдръпне.

Но ако е така, съветските летища е трябвало да се строят из ЦЯЛА ПОЛША. Вземете картата на Полша в границите й от 1939 година. На запад е Германия. От север надвисва Източна Прусия, от юг — завзетата от германците Чехословакия. Вземете пергел и отмервайте радиусите на 100 километра от границите. Незаети ще останат само центърът на страната и източните области. Та ето, тук, в центъра на Полша ще трябва да разположите летищата за изтребителите. Също насам трябва да водят пътищата и комуникациите. И за такова количество самолети трябва да се изградят колосални складове и хранилища за авиационно гориво, бомби, снаряди, патрони, резервни части. Не може и без ремонтна база… Тези летища, щом са на стотина километра от границите, трябва да се защитават не само със зенитна артилерия, но и с полеви войски.