Виктор Суворов
Последната република (50)

4

В Сталиновата външна политика има безброй странности. С кого е търсил съюз? На първо място — с Британия и Франция. Намерил с кого!

На 16 март 1935 година в Германия е въведена всеобща военна повинност. Това е било ни повече, ни по-малко официално разваляне на Версайския мирен договор. За Британия и Франция тази стъпка на Хитлер е била причина и повод за започване на война. Но Британия и Франция не правят нищо, за да обуздаят Хитлер.

На 7 март 1936 година Хитлер вкарва войски в Рейнската демилитаризирана зона. Според условията на Версайската и Локарнската спогодба Германия не е имала право да държи войски в тази зона. Всяко нарушение на тази забрана се е квалифицирало като агресия. Франция и Британия е трябвало в отговор на агресията да обявят война на Германия. Но те и пръста не си помръдвали.

През 1938 година Хитлер присъединява Австрия към Германия. Това е ново драстично нарушение на Версайския договор. Британия и Франция е трябвало да реагират. А те пак нищо не правели.

През март 1939 година Хитлер завзема Чехословакия и я разделя на части. И отново от страна на Британия и Франция — никакви действия.

Въпрос: защо тогава Сталин е търсел съюз с Британия и Франция, които не държали на думата си, които явно не били способни да защитят дори собствените си интереси? Може би Сталин е разчитал, че Британия и Франция, които не желаят да защитават себе си, ще се втурнат да защитават Съветския съюз?

Според мен другарят Сталин не е бил по-глупав от нас. Той явно не е разчитал на помощта на Британия и Франция. Защо тогава другарят Литвинов се е суетял? Защо е призовавал към „колективна безопасност“, след като е знаел, че не може да разчита на съюза си с Британия и Франция?

Договорът с Британия, Франция, САЩ изобщо не е бил нужен на Сталин. Ако ръководителите на тези страни са сметнели за изгодно за себе си да помагат на Сталин, те са можели сами да проявят инициатива и да подпишат всякакъв договор. Или са можели просто да помагат без каквито и да било договори. Именно това се е случило по-късно.

Ако пък са смятали, че помощта за Сталин е неизгодна за техните интереси, са можели да намерят сто хиляди причини да се измъкнат от изпълнението на поетите задължения. И никакъв договор е нямало да помогне. По-късно и това се е случило. Била е постигната договореност за откриване на Втори фронт през 1942 година. Но западните съюзници са смятали, че това ще им струва скъпо. Било им е изгодно да пратят десант във Франция едва когато гръбнакът на Германия е бил окончателно пречупен, когато изходът от войната е бил ясен. Така са и постъпили.

Ние разбираме това, нима Сталин не го е разбирал? Защо дълги години се е борил за така наречената „колективна безопасност“? Защо се е стремял към сключване на договор с Великобритания и Франция? Та нали опитът от хилядолетията не показва изключения: ако потенциалният ти съюзник в даден момент няма изгода да те подкрепя, той ще намери причина да не изпълни обещанията си. И обратното: ако на някого е изгодно в даден момент да те подкрепи, той ще го прави дори без каквито и да било предварителни договори.

С една дума: наличието или липсата на хартийка за взаимопомощ нищо не променя. Защо тогава на Сталин му е трябвала такава хартийка?