Виктор Суворов
Последната република (89)

6

Танкът, известен у нас като Т-26, е бил разработен през 1929 година във Великобритания от фирмата „Викърс“. Британското командване не го оценило и не го приело на въоръжение в своята армия. Но специалисти от много страни в света били на друго мнение.

Този танк е една от най-добрите машини в историята на световното танкостроене. Той е бил оценен по достойнство в много страни. Оказал е огромно влияние на цялото световно танкостроене през 30-те години на XX век. Редица технически решения в тази машина са били заимствани от чешки, италиански и американски конструктори. Танкът се е радвал на грандиозен успех на международния пазар.

Този танк под различни имена е бил на въоръжение в много страни — от Финландия до Китай, от България до Португалия, от Гърция до Тайланд, от Полша до Боливия. Самият факт, че танкът се е продавал широко, говори в негова полза. Лошата стока не се продава добре. Всички експерти са единодушни: прекрасна машина. Стандартният отзив: „Това е бил великолепен за времето си танк: нисък силует, лесен за производство и експлоатация, за своите размери добре въоръжен и защитен“ (P. Chamberlain and C. Ellis. „British and American Tanks of World War II“. New York, ARCO, 1969, p. 27).

Въпрос: как е могъл „великолепният за времето си танк“ да остарее 12 години след разработването му? Как е могъл да остарее, след като постоянно е бил модернизиран? Как е могъл да остарее до такава степен, че да бъде напълно изключен от статистиката?

В Съветския съюз произходът на Т-26 не е афиширан. Много танкисти, дори с високи чинове, дори воювали с Т-26, не са знаели неговото родословие. Например капитан В. С. Архипов през 1939 година по време на Зимната война във Финландия е командвал танкова рота от Т-26. В боя е срещнал „Викърси“ на противника и отначало ги е взел за съветски танкове. Много години по-късно, вече два пъти герой на Съветския съюз, генерал-полковник от танковите войски, той си спомня: „Нищо чудно, че ги сбърках, защото лекият английски танк «Викърс» външно приличаше на Т-26 като негов близнак. Само че нашето оръдие е по-силно — 45-милиметрово, а на «Викърса» е 37-милиметрово“ („Время танковых атак“. М., Воениздат, 1981, с. 35).

На танковия генерал и през ум не му минава, че не „Викърсът“ е приличал външно на Т-26, а Т-26 и външно, и вътрешно е бил „Викърс“, само дето нашите оръдия са били добри.

Тази, меко казано, склонност да забравяме ни е присъща. Ето как нашите инженери на човешките души и бащи-командири са си представяли произхода на съветския танк БТ: „Американците създадоха свой бързоходен оперативен танк. За неговото използване в бой много са писали и те, и британците. Но съветската военна мисъл и съветската индустрия изпревари всички… Централният комитет на ВКП(б) реши да покаже на първомайския парад през 1932 година първите съветски бързоходни танкове. Изработването на две опитни машини по чертежи на младия съветски инженер Кристи е било възложено на директора на ХПЗ^[1]…“ (И. В. Дубинский. „Особый счет“. М., Воениздат, 1989, с. 19, 55).

Авторът на тези редове е бил отговорен секретар на Комитета по отбрана при Съвета на народните комисари на Украйна и е бил пряко ангажиран в организирането на производството на танковете БТ. След това е командвал танкова бригада. Книгата на Дубински е била написана в края на 50-те години на XX век. Повече от три десетилетия цензурата не допуска излизането й. Но и Дубински е имал защитници: маршалът на Съветския съюз И. Х. Баграмян, армейски генерал А. В. Горбатов, генерал-лейтенантите М. Ф. Лукин и А. И. Тодорски. Те са прочели книгата, хвалели са я, настоявали са тя да бъде публикувана. Константин Симонов горещо е подкрепял книгата. Дори е измислил заглавието й. Това е споменато в предговора.

И нито един от тях не си е спомнил, че „младият съветски инженер Кристи“… е бил американец.