Виктор Суворов
Последната република (158)

1

Ето съдбата на един човек. В тази съдба като в капка вода са се отразили причините за най-позорния провал през XX и всички предишни векове.

Той е роден на 5 юли 1921 година в село Верхняя Любовша, Орловска област. (Какво име! Обиколил съм едва ли не цялото земно кълбо, но такава романтика като у нас в Русия не срещнах никъде.)

На 21 декември 1939 година нашият герой е призован под знамената и е изпратен направо във военно училище. По-нататък разказва за себе си сам: „На 10 юни 1941 година завърших военно-пехотното училище в Грозни и пристигнах в Киевския специален военен окръг. Зачислиха ме в 41-ва танкова дивизия, чийто щаб се намираше в град Владимир-Волински. До Западен Буг — нашата държавна граница — имаше един хвърлей път… Назначиха ме за заместник-командир на разузнавателната рота. Именно на тази длъжност ме свари войната. На 22 юни в 3 часа и 15 минути нашето военно градче потъна в море от пламъци…“ („Красная Звезда“, 05.07.2001).

Този кратък разказ се състои само от странности. От 18 септември 1925 година в Червената армия вземат войници на възраст 21 години. И вземат не всички, а само една трета или дори една четвърт от донаборниците. През 1941 година войната е започнала, както са ни учили, внезапно, дошла е като гръм от ясно небе. Щом не са очаквали войната, този младеж е нямало как да е бил в казармата в момента на германското нападение. Защото през юни 41-ва година още е бил само на 19 години. Но е станало така, че той (кой знае защо) вече е и в казармата, и е успял да завърши училището, и вече е офицер, заместник-командир на разузнавателна рота. И то не къде да е, а на самата германска граница. Как е могло да се случи това?

Всичко е просто за обяснение. През август 1939 година Сталин и Хитлер с ръцете на Молотов и Рибентроп подписват пакт за мир. Човек би помислил, че след това не е било нужно изобщо да вземат младежи в казармата и е било нормално наборът да се отмени освен за доброволци за Червената армия. Да, ама не. Мирът с Хитлер далеч не е означавал мир, а нещо съвсем противоположно. Сталин е подписал пакта „за ненападение“ и веднага е призовал не една четвърт от донаборниците, както е било в предишните години, и дори не една трета, не и половината, а всички, които са навършили 21 години. Освен това всички 20-годишни. И 19. Под знамената са отишли и такива, които са били на повече от 21 година. Логиката била: нали не си служил по-рано, сега ти дойде времето. Не са забравили и 18-годишните. Ако нямаш средно образование — ще почакаш. А ако си на 18 и си получил средното си образование, влизай в строя.

Момчето, за което става дума, е било точно такова — на 18 години, завършило гимназия. И са го прибрали. Но не в полк, а във военно училище. Не че той е решил и е тръгнал да се явява на изпити. Не. Справочниците говорят, че той се е озовал в казармата не по свой избор, а по повиквателна. И някой умен човек е съставил такива чудесни планове, че десетките хиляди младежи, призовани през втората половина на 1939-а, точно в началото на юни 1941 година да завършат училищата. И без отпуск — направо във войските.

Който не е изпитал това, не може да го оцени: бил си безправен курсант, дресирали са те на нивото на световните стандарти, че и по-строго — огън, вода и фанфари, притискали са те и са те тормозили, топили са те в студена вода, сушили са те на палещо слънце и в жесток студ, изпитвали са те на разтягане, на свиване, на извиване, на пречупване и не щеш ли — мигновено се превръщаш от курсант в офицер; внезапно попадаш не просто в друг свят, а в друго пространствено измерение. И веднага получаваш първата си офицерска заплата (тоест първото удоволствие). Не чакат да си изработиш месеца, за да ти платят. Не. Първата заплата — като подарък. Още първия ден. Задето си станал офицер. След курсантските грошове — цяло състояние. Каква ти е първата работа? Правилно: да се поотпуснеш. Да си вземеш отпуск. Така е било открай време.

Само че през 1941 година, незнайно защо, са отменили това правило.

Ето ви живия пример: нашият герой е завършил училището на 10 юни, успял е да стигне от Грозни до Киев, в щаба на окръга да получи назначението си за границата, да пристигне в дивизията, да се представи, да приеме длъжността… Но къде е месецът законен, заслужен, спечелен, дългоочакван отпуск? Войната е трябвало да свари новоизпечения лейтенант не на границата, а в село Верхняя Любовша. Там е трябвало до ранни зори под славеевите трели да върти любов, както е редно в село с такова име. А една прекрасна неделя някъде към обед да го събудят от сладък сън: говори Молотов!

Но се е случило чудо. Никой не е очаквал германското нападение, но десетки хиляди млади офицери са завършили предсрочно без последни изпити и веднага след завършването са ги изпратили не в заслужен отпуск, а във войските. И то не къде да е, а на западната граница. При граничните стълбове. Щом Хитлер ни е бил приятел, защо е било това бързане? Защо не са позволили на лейтенантите да си вземат законния отпуск?