Виктор Суворов
Последната република (176)

6

Главният упрек към моите книги е: може би в тях всичко е правилно, само дето няма и няма документи, които да го потвърждават.

С една дума: къде ви е документчето?

Отговарям: по заповед на генерал-полковник Волкогонов само на 13 април 1990 година в Института по военна история са били изгорени 7 тона военни документи от 1941 година.

По заповед на армейски генерал Гареев само на 10 юни 1991 година в Генералния щаб на ВС на СССР са били изгорени 5 тона документи, отнасящи се за същия период. Основание: нямало къде да се съхраняват. Половин век е имало къде, а после изведнъж мястото не стигнало.

Но документи са горили не само Гареев и Волкогонов, и не само преди края на комунистическия рай.

Всеки научен център по света би приел на съхранение тези безценни съкровища, всеки колекционер, всеки любител на историята. Тези документи е можело да бъдат продадени на търг и за тях да се получат милиони. Но нашето славно отечество и без това се чуди къде да си дява парите. Русия и без това е под пари. Гареев, Волкогонов и сие не се нуждаят от пари. Имат си достатъчно. Волкогоновци и Гареевци са въшкави с милиони долари. Няма къде да ги дяват. Не им трябват нови милиони. По-важното е да заличат следите. И тези херостратовци заявяват: всичко в „Ледоразбивачът“ уж звучи стройно и логично, но къде му е потвърждаващият документ?

На въпроса къде може да се намери потвърждаващ документ изчерпателен отговор даде бившият член на Политбюро Александър Николаевич Яковлев: „Няма какво да се разсекретява — вече няма никакви документи. Страхувам се, че всичко вече е унищожено. През 41-ва в Кремъл няколко дена са горили документи. Между другото, и през 91-ва — също“ („Вести“, 05.10.2000).

Главната задача на кремълските херостратовци е да превърнат народа в дебили. Идиоти се управляват лесно. В името на това те изгарят историята на своята армия, на своя народ, на своята страна.

Но народ, който не знае собствената си история, е обречен на умствено и физическо израждане, на гибел. Така че унищожаването на исторически документи е измяна на родината.

Кремълските предатели, които убиват историята на собствения си народ, вместо е унищожените документи запълват зейналите празноти с фалшификати като „спомените и размислите“ на Жуков и „писмата на Берия“.

Съхраняването на исторически документи в недостъпни архиви също е предателство. Има ли голяма разлика: дали документът ще е изгорен, или ще се намира там, където никой никога няма да го прочете? Където всеки момент могат да го унищожат поради безполезност, без да се отчитат пред когото и да било.