Виктор Суворов
Последната република (178)

1

Най-яростният борец против фалшификаторите на историята на Втората световна война беше четири пъти героят на Съветския съюз, маршалът на Съветския съюз Георгий Константинович Жуков. Неговата статия „Величието на победата на СССР и безсилието на фалшификаторите на историята“ („Коммунист“, 1970, №1) е класика в жанра. Никой не можа толкова мощно и безпощадно да прикове учените лъжци към позорния стълб, както съумя да направи това маршалът на Великата победа. Той написа: „Западните историци в повечето случаи характеризират събитията от 1941 година като триумфално шестване на хитлеристката армия… а на нашето командване приписват объркване и слабост… Колкото до Върховното главнокомандване, то никога не се е намирало в състояние на стъписване, а твърдо ръководеше борбата на съветския народ“.

От това по-хубаво — здраве му кажи.

Какво значи „Върховно главнокомандване“? Правилно! — това е Сталин. Никой друг по време на войната не е носил такава титла.

Но въпросът дори не е в титлите. Самият Жуков пише, че нито едно важно решение не е вземано без Сталин. Жуков разказва, че в навечерието на войната Сталин е забранил да се привеждат войските в готовност и никой не е можел да отмени това решение. Жуков разказва, че от момента на началото на войната не е имало заповед на Сталин да се отвръща на огъня с огън и войските не са отвръщали.

С една дума, всичко е зависело от Сталин. И дори в първите дни на войната, когато номинален главнокомандващ е бил маршал Тимошенко, фактическият пак си е оставал Сталин. Върховното главнокомандване и Сталин са братя-близнаци. Казваме Сталин — подразбираме ВГК. Казваме ВГК — подразбираме Сталин^[1].

Е, та именно той, великият Сталин, никога (според декларациите на Жуков) не е бил в състояние на стъписване.

Запомнете това, господа фалшификатори!