Виктор Суворов
Последната република (24)

4

По-нататък армейски генерал Московски обяви, че за времето на войната съветската промишленост е произвела 490 хиляди артилерийски оръдия…

Историята на въпроса е такава: през 60-те години на XX век това число беше официално. Именно него е вписал Жуков в „най-правдивата книга за войната“. През 1974 година Жуков умря, а междувременно обявиха друго число: през годините на войната съветската промишленост е произвела не 490, а 825 хиляди оръдия и минохвъргачки от всички калибри. Както виждаме, разликата е значителна — 335 хиляди цеви. Една трета от милиона. Същевременно бяха преразгледани числата за производството на самолети, танкове и друго въоръжение. Новото число бе записано в „Советская военная энциклопедия“. И под него се подписаха маршалът на Съветския съюз А. А. Гречко, адмиралът от флота на Съветския съюз С. Г. Горшков, главният маршал от авиацията П. С. Кутахов, армейските генерали А. А. Епишев, С. П. Иванов, Н. В. Огарков, И. Г. Павловски, И. Е. Шавров, И. Н. Шкадов, цял взвод генерал-полковници, легион и половина академици, професори и доктори.

Какво да направи мъртвият Жуков? Мигар да настоява на неправилните, явно занижени числа, пробутани му от нечия вражеска ръка? Не, разбира се! Мъртвият „маршал на победата“ веднага решително поправи грешката си. А за да няма разни нежелани приказки, се появи и препратчица: това число не е измислено, а е преписано от „Советская военная энциклопедия“ (М., Воениздат, 1976, т. 2, с. 66).

Това е още един пример за пробуждането на паметта на мъртвия „маршал на победата“.

Бедата на армейски генерал Московски е, че той разсъждава според първото издание на мемоарите на Жуков. Да, но времето си върви. Никой не спори, че за времето си първото издание на „Воспоминания и размышления“ беше най-правдивата книга за войната. Но това продължи съвсем кратко време. До момента, когато излезе второто издание, което напълно опровергаваше първото. А после излезе трето издание, което опроверга първите две. Интересното на мемоарите на Жуков е, че във всеки един момент те напълно отговарят на официалната линия на деня. Появяват се нови факти, нови тълкувания на историята, нови документи и числа, в съответствие с това се променят и възгледите на Жуков.

Армейски генерал Московски не е разбрал една проста истина: „Воспоминания и размышления“ са основа на основите. Но човек трябва да се позовава не на първото попаднало му под ръка издание, а само на това, което в момента е последното. Днес е действащо тринайсетото издание. И само то може да се смята за най-правдивата книга за войната. Всички предишни са измислица, глупост и лъжа. Мъртвият Жуков върви в крак с времето, а живият генерал Московски не успява да е в крак със стремително променящите се възгледи на „маршала на победата“.

Така си седят в залата високите чинове, ръкопляскат си. Пука им на тях: дали оръдията и минохвъргачките са били 490 или 825 хиляди. Интересно, дали разликата от 335 хиляди им е толкова безразлична, когато става дума за техните лични доходи?