Виктор Суворов
Последната република (49)

3

И още един въпрос: а каква полза е имал всъщност Сталин от „колективната безопасност“? Нима е разчитал на братската помощ на Белгия или Люксембург, в случай че Хитлер нападне Съветския съюз?

А кой освен Хитлер е можел да ни нападне? Естония? Латвия? Не вярвам. Полша? Унгария? Финландия? Румъния? Какви са били техните шансове победно да стигнат до Владивосток и Магадан?

Дори и Тухачевски е разбирал, че нашият народ трябва да бъде плашен с реален враг. Но на западните граници на СССР преди сключването на Московския пакт от 1939 година не е имало държави, способни да водят успешно настъпателна война срещу Съветския съюз. Ето защо Тухачевски още в началото на 1920-те години измисля полско-германската коалиция, която уж била готова всеки момент да заръфа гърлото на Съветския съюз.

За тази митична полско-германска коалиция Тухачевски е писал още от Гражданската война чак докато е арестуван. И след ареста, в ежовския зандан, Тухачевски е написал цял трактат за полско-германския агресивен блок, който подготвя нападение срещу СССР. Фантастичният вариант на Тухачевски не заслужава да се спираме на него дори бегло.

В годините, когато Сталин и неговите верни съратници са водели героичната си борба за „колективна безопасност“, Съветският съюз не е имал обща граница с Германия. Съветският съюз е бил ограден от мощните европейски държави с бариера от неутрални държави, така че внезапно нападение срещу СССР в Европа е било изключено. Освен това Сталин е имал територия, която е било невъзможно да се завоюва. А и да е успеел някой да я завоюва, никой не би могъл да я контролира. За какво му е била тогава „колективната безопасност“?

Война е можело да избухне между Франция и Германия. Или между Полша и Германия. Но нападението на Германия над Полша автоматично би въвлякло във войната Франция и Британия.

При всяко положение Съветският съюз е можел да стане жертва на агресия последен. Защо тогава Сталин се е загрижил за „колективната безопасност“ повече от другите?

В страната на другаря Сталин вилнее масово изтребване на хора, глад и човекоядство. Точно той ли трябва да се тревожи за благополучието на ситата Дания и разпътната Холандия? През 30-те години в империята на Сталин, както си спомняме, са се произвеждали повече танкове, оръдия, самолети и подводници, отколкото във всички страни в света, взети заедно. И ето че другарят Сталин се загрижва за „колективната безопасност“ на Европа: да не би някъде да избухне война, да не би да причини страдания на някого, дано успея да опазя полските и норвежките буржоа от тегобите на войната.

В Съветския съюз предприемачите са изтребени поголовно и до крак. Търговците, банкерите, индустриалците — всички, които не са успели да избягат — са унищожени. Защото буржоата е враг на пролетариата. На Сталин не са му били достатъчни едрите буржоа. Той се е захванал с дребните. Щом имаш две крави, значи си кулак. Кулакът е дребен буржоа. Такива трябва да се изпращат в тундрата! На смърт! Имаш ли две крави, може да се сдобиеш и с трета. А от трите крави до многомилиардното състояние има една крачка. Затова кулакът трябва да се задушава в зародиш! Да се унищожава като класа!

И същевременно другарят Сталин не спи по цели нощи. Мисли ли, мисли как да опази парижките и лондонските милиардери от Хитлер, как да им осигури безопасност, как да опази мира и спокойствието за тях.

Обяснете ми по-достъпно за какво му е било на Сталин да пази безопасността на мръсните буржоа?

Никой досега не е намерил отговор на този въпрос. За това ни разправят, че „колективната безопасност“ изобщо не е била идея на Сталин. Не била негова работа, не бил толкова умен той. Разправят, че „колективната безопасност“ била дело на верния ленинец, наркома по външните работи другаря Максим Максимович Литвинов. Че той се бил борел за делото на мира, пряко волята на злодея Сталин.

Сталин изтребвал членове на ЦК, маршали и командарми с цели стада, а през това време членът на сталинския ЦК другарят Литвинов, без да обръща внимание на кървавия Сталин, си прокарвал линията към всеобщо и пълно разоръжаване, към установяване на добросъседски отношения в Европа и в целия свят. Такъв един добър другар се намерил в Кремъл.

Аз пък си мисля, че ако другарят Литвинов е посмеел да гъкне против Сталиновата воля, е нямало да остане в креслото на нарком по външните работи и една минутка след това гъкване, а въпросният другар е щял да гори с ярък пламък в крематориума на Донските гробища заедно с другаря Тухачевски и другите другари.

Без Сталин никакви инициативи на другаря Литвинов, включително и „колективната безопасност“, не са могли да бъдат не само провъзгласени официално, но дори да бъдат обсъждани в най-тесен кръг ръководители на Народния комисариат по външните работи. Защото всичките веднага щяха да ги обвинят в деснолевичарски уклон и да ги изпоразстрелят като зайчета на полянка.

А въпросът така и си остава без отговор: за какво му е било на Сталин да пази спокойствието на гадните буржоа?