Виктор Суворов
Последната република (105)

4

Ако 882-та бракувани танка Т-18 и Т-24 бяха използвани практично, така, както е предлагал Дмитрий Григориевич Павлов, началото на войната е можело да бъде съвсем друго. Всеки снаряд, всеки патрон, всеки литър бензин за самолети, автомобили и танкове е можел да бъде доставен само по железопътна линия. Всяка железопътна линия е артерия. Те се кръстосват и разминават, сливат се, променят направлението си, но грубо казано, между Балтийско и Черно море от запад на изток водят десет железопътни направления. Спирането на движението по всяко от тях означава спиране на настъпващите танкове по даденото направление, прекратяване на огъня на артилерията, проваляне на полетите на бомбардировачи и изтребители.

На всяко железопътно направление винаги може да се намери участък с хубава гора. Именно тук ще разположим два-три бракувани Т-18. Предимства: висока огнева мощ при минимум изразходвани средства, устойчивост на огнево въздействие, съвсем малки размери и необикновено кратко време за разполагане на дълговременно огнево съоръжение.

Започва война. Германските танкове се втурват напред. Това е добре за нас. Напред, момчета! След танковите лавини потеглят ешелоните. Първите, които са с войските, ще ги пропуснем. Ще почакаме да тръгнат цистерните. И ето че от гората се разнася лек пукот. По локомотива. 37-милиметровото оръдие ще пробие открай докрай локомотивния котел. 45-милиметрово — още по-добре. Ако в локомотивния котел се пробие малка дупчица, парата от него ще блъвне на струя. Локомотив с дупчица в котела е като футболна топка, пробита с пиронче. Или като автомобилна гума, минала през същото пиронче. Дупчиците в локомотива могат да се направят повечко, та той да не подлежи на ремонт. А след това да се разстрелят цистерните. Защото скорострелността на тези танкови оръдия е по много изстрела в минута.

Разликата с партизанин-диверсант е, че партизанинът трябва да се докопа до тази линия и да заложи мина. А лесно ли е да пренесе много? Ще мине патрул, ще намери заряда… Но ако се използва бракуван Т-18, засадата се получава далече от платното. Момчетата, скрити в бракувания танк, не е нужно изобщо да излизат на линията. Ще пострелят отдалече, ще се повеселят и ще замлъкнат.

Какво да прави противникът в този случай?

Той може да претърси всички гори покрай железопътните линии на километър вдясно и километър вляво. Колко дивизии ще трябва да се откъснат от фронта за тази цел? Ето че откриват мястото на такава засада, оборудвана предварително, в мирно време. Докато не се отърват от нея, като от тресчица в пръст, по даденото направление не могат да пускат влакове.

Започваме да човъркаме пръстта. Авиацията не може да ни помогне: от самолет гората се възприема като плътна еднообразна повърхност. Невъзможно е да се съзре малка танкова купола, притаена под лесков храст. Вражески танкове също нямат работа тук: мястото е така избрано, че танкове не могат да минат — тук дере, там насип, по-нататък пък — тресавище. А руснаците са докарали своите изкормени танкове в мирно време, по железопътната линия. Която сега е задръстена от обгорели цистерни.

Думата има артилерията. Но и от нея няма много полза. Т-18 е стрелял от засада, когато ешелонът е минавал покрай него. А сега е замлъкнал. Да стреляш с артилерия по цел, чието местоположение не е установено точно, значи да си хабиш снарядите. А пък и артилерията, танковете, и авиацията са крайно нужни на фронта.

Пускаме пехота. И си намираме белята: гората около засадата е минирана. Викаме сапьори. Те прогризват пътеки. А магистралата стои непотребна. Опитай се да започнеш да разчистваш линиите — и засадата ще оживее, ще разпъди с картечен огън ремонтните работници. Или ще позволи линията да се разчисти, а когато потеглят ешелоните, отново ще оживее…

Сапьорите се добират най-сетне до остарелия изкормен Т-18. Но тук отдавна няма никого. Нашите момчета са стреляли колкото са решили, с последния снаряд са повредили собственото си оръдие и са изчезнали в гората да партизанстват. Оръдие се поврежда лесно. Да чупиш не е като да строиш. Има много начини. Слагаш в цевта камъче или шепа пясък и стреляш. За по-безопасно — най-добре с дистанционно управление, като дръпнеш едно дълго въженце.

А след още десет километра на друго недостъпно място има още една засада — един, два или три бракувани танка, землянка, кладенец, запас от сухари, зеле, картофи и месо в консерви. И наоколо — гора. Минирана. Тайни изходи от гората.

В беларуските и брянските гори е можело да се направят много такива засади. Хем не са били нужни много хора. Противникът е напипал едно място за засада, промъква се през минираните места, а там няма никого. И никога не е имало. Просто илюзия. Нашите са прикрили хубавото място с дървета и храсти, с минни полета, но там никога не е имало нито бракувани танкове, нито хора…

Всичко това е било организирано. Особено там, където железопътните линии са минавали през територията на укрепените райони. Но през 1939 година всичко е било изоставено… А Червената армия, след като е оставила своите укрепления, своите предварително подготвени засади край железопътните линии и мостове, се е преместила към новите граници. Стотици бракувани танкове които още биха могли да нанесат на врага непоправими загуби, са били изоставени на „Линията Сталин“. Те не са били нужни за настъпление, а на кремълските другари и през ум не им е минавало за отбрана.