Виктор Суворов
Последната република (116)

3

Олимпийските медали могат да се пресмятат и по друга система: като се назове общият брой и се добави: в това число еди-колко си златни.

Някои изследователи определят общия брой на съветските танкове с числото 25 508. И дори с по-голямо. Аз съм съгласен с това. Но за да не ме обвиняват в изсилване, назовавам броя на съветските танкове по минимума, германските на Източния фронт — по максимума, според най-щедрата оценка на Жуков.

Общо количество:

Съветският съюз — 24 010

Германия — 3712

В това число златни… Впрочем този въпрос вече го обсъждахме. Няма да злорадстваме.

Може ли да се измисли още някаква система за сравняване на танковата мощ?

Може.

И кремълските клоуни са я измислили. Тази система се състои от няколко фокуса.

Първи фокус. Да не се сравнява общото количество, а просто да се каже: те имат еди-колко си, а ние — остарели.

Втори фокус. Леките танкове изобщо да се изхвърлят от статистиката, както прави „Красная Звезда“ (25. 03.2006), като сравнява съветските БТ и Т-26 с германските леки танкове: „Да, по основни параметри те са по-добри от германските леки Т-I и Т-II. Но това са просто леки танкове“.

Ето така. Леките са просто леки. Защо трябва изобщо да се броят?

Чакайте малко, Pz-I е имал карбураторен двигател с мощност 57 к.с. и е бил въоръжен с картечници, а БТ-7М е имал бързоходен танков дизел с мощност 500 к.с. и е бил въоръжен с 45-милиметрово оръдие! Но за Министерството на отбраната на Русия няма значение: леките не влизат в сметката. И ето че Министерството на отбраната изхвърля 21 000 леки танка с едно изречение: каква полза от тях? Броим само средните и тежките!

Трети фокус. Средните и тежките танкове се броят, но не поотделно, а заедно. Мъжете с лостове и мъжете без лостове влизат в една графа като равни.

В тази графа вписват:

— съветския тежък КВ-2 (тегло 52 тона, 152-милиметрово оръдие, тегло на снаряда 48,6 кг);

— и германския Pz-IIIF (тегло 19,5 тона, 37-милиметрово оръдие, тегло на снаряда 0,68 кг).

Записваме една точка за нас. И една точка за тях. Защото нали тези танкове са от един клас. Май между тях няма голяма разлика.

Най-тежкият германски танк през лятото на 1941 година Pz-IVF е тежал 22,3 тона. Първите образци са постъпили във войската през април 1941 година. Той има късоцевно 75-милиметрово оръдие и две картечници. А у нас през юли 1939 година е завършило производството на Т-35 — три оръдия и седем картечници. И при 75-милиметровото оръдие началната скорост на снаряда е 555 м/сек, за което на германските конструктори от онова време е оставало само да мечтаят.

По броня и мощност на двигателите свалените от производство Т-28 и Т-35 също значително са превъзхождали германските танкове, които едва са започнали да постъпват на въоръжение във войските. Но! За нас една точка. И за тях една. Уравновесихме нещата.

Четвърти фокус. Броят се всички танкове на германците, включително онези, които са били в резерва и едва са поемали към театъра на бойните действия или са се канели да поемат, а от нашите — само тежките и средните, но не всички, а само най-новите образци. И то — не всички тежки и средни от най-новите образци, а само онези, които са се намирали край граничните стълбове.

И ето ви го резултата: в Германия 3712 танка, в Съветския съюз — 1800. Това е публикувано в книга, чиито анонимни автори изказват благодарност за съдействието на армейски генерал М. Гареев, генерал-полковник Ю. Горков, генерал-майор Ю. Солнишков, на Ю. Мухин, А. Ланшчиков, Г. Барановски, Г. Иваницки и на още цяла сюрия също толкова почтени светила на науката.

И доволните светила са съгласни с това. И поклащат умните си глави. И не протестират. Най-важното за тях е патриотичното възпитание на младото поколение. Най-важното е да кажат истината за непълноценността на народите от Съветския съюз на целия свят.