Виктор Суворов
Последната република (53)

1

Политиката на Сталин е била пределно проста: в Испания не е успял да сблъска Германия с Великобритания и Франция, но няма нищо страшно — можел е да ги сблъска в Чехословакия. Ако ли пък не, ще ги сблъскаме в Полша.

И ето че в края на 1938 година Сталин рязко сменя всички свои пропагандистки посоки. Антихитлеристката пропаганда в Съветския съюз изведнъж рязко секва. Сега главното за Сталин е да успокои Хитлер: грабвай в Европа всичко, което ти харесва, аз няма да ти преча.

Хитлер е искал преразглеждане на Версайския договор. Според този договор Източна Прусия е била отделена от основната територия на Германия, а град Данциг е бил обявен за свободен град. Хитлер е искал да му дадат коридор на полска територия за строителство на автострада и железница между Източна Прусия и основната територия на Германия. Освен това град Данциг да стане част от Германия.

Правителството на Полша отказва да изпълни исканията на Хитлер. Великобритания гарантира безопасността на Полша. Между Полша, Великобритания и Франция са подписани спогодби за взаимопомощ.

Правителствата на Великобритания и Франция решават да привлекат на своя страна и Съветския съюз.

Това е било чудовищна и непростима грешка.

Веднага щом Британия и Франция се съгласяват на преговори за „колективната безопасност“, войната в Европа става неизбежна. Работата е там, че преговорите между Британия, Франция и Съветския съюз твърде много безпокоят Хитлер. Той смята, че „колективната безопасност“ представлява политика за обсада на Германия (ВИЖ, 1963, кн. 12, с. 25). Това е заплаха за суровинна блокада. Хитлер смята, че притискат Германия до стената, и трескаво търси изход от тази твърде неприятна ситуация.

През това време Сталиновите дипломати повдигат искане за незабавно пристигане на военни мисии на Британия и Франция в Москва. Правителствата на Британия и Франция се съгласяват. А кремълските другари ги припират: по-бързо!

И до днес никой не е обяснил на кого е било нужно това бързане. Впоследствие дори официалните съветски историци са принудени да признаят, че не е имало основания да се бърза. „Едва ли сега, след като изучихме основните държавни и военни документи на Япония и Германия, можем да се съгласим, че през август 1939 година Съветският съюз е бил заплашен от реална опасност от война на два фронта… Защото сега знаем, че Япония не се решава да нападне СССР дори в най-критичните моменти през 1941 и 1942 година, когато нашата страна се е намирала в отчаяно положение. И хитлеристка Германия през 1939 година не е имала конкретен план за водене на война срещу СССР“ (ВИЖ, 1988, кн. 12, с. 59).

Но Сталин бърза: времето не чака! По-бързо тичайте към Москва!

Делегациите на Британия и Франция пристигат в Москва. Посрещат ги на най-високо ниво.

Сталиновият капан действа безотказно. Едно от двете:

— или Сталин ще накара Британия и Франция да нападнат Германия;

— или ще ги обвини в проваляне на преговорите, гледане през пръсти на агресията и ще ги обвини за избухването на войната в Европа.

Тактиката на Сталин е съвсем проста — да предявява неприемливи изисквания: хайде, господа, да се разберем така — вие започвате да усмирявате Германия както в случай на пряка, така и в случай на „косвена“ агресия.

Това е детски мат.

След това предложение делегациите на Британия и Франция са поставени в идиотска ситуация. Подпишат ли договор, че Британия и Франция са готови да нападнат Германия в случай на „косвена агресия“ от нейна страна, Сталин пред целия свят ще поиска да изпълнят това задължение. Под термина „косвена агресия“ може да се разбира какво ли не. И Сталин ще бъде прав, ако поиска Великобритания и Франция да обявят война на Германия в отговор на каквито и да било нейни действия.

Не подпишат ли договора, Сталин ще обяви, че Британия и Франция са помощници на агресора, че не желаят да обуздаят Хитлер.