Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
6
Моят приятел и преводач Миша Шаули веднъж каза, че да се съди за историята на войната по изданията на мемоарите на Жуков, които са били преработени след смъртта му, е все едно да се пише историята на Гражданската война, представяйки вицовете за Чапаев за негови спомени.
Последните „най-правдиви“ издания на мемоарите на Жуков наистина са анекдотични. Впрочем и първото издание, излязло, докато Жуков беше жив, може да служи като учебник за начинаещи шутове и масовици-веселяци.
Стремежът на Жуков да се представи за участник в ключови събития се обръща срещу него. Той съобщава, че през август 1939 година ние сме предлагали през коридорите в Полша да се задвижат право към границите на Германия 9–10 хиляди танка.
Предполага се, че Съветският съюз е възнамерявал да изпрати в Полша не всички свои танкове. Все нещо е трябвало да остане и в страната. Тоест през лятото на 1939 година в Съветския съюз е имало не 9–10 хиляди танка, а повече.
Предполага се, че щом вождовете на Съветския съюз настойчиво са искали коридори, танковете, които са възнамерявали да изпратят към германските граници, са били способни да воюват срещу германската армия. Очевидно са били ремонтирани, водачите им са били опитни, а командирите са имали всички необходими средства за управляване на такива воински маси в боеве и сражения.
Поне нито маршал Ворошилов тогава, нито маршал Жуков 30 години след онези събития не са наричали тези танкове нито леки, нито остарели. И не са заявявали, че през август 1939 година огромното болшинство от танковете са се нуждаели от ремонт, че водачите не са имали опит, а командирите — средства за управление. Мълчали са и за обезглавената армия.
И двамата са пределно категорични: Съветският съюз е бил изпълнен с решимост да обуздае Хитлер още през август 1939 година. За целта е имал всички възможности, сили и средства, сред крито хилядите танкове, готови при първа команда да потеглят през коридорите в Полша към границите на Германия…
По-нататък Жуков съобщава, че пактът с Хитлер трябвало да бъде подписан, за да се спечели време и войната да се отложи…
Защо тогава, обяснете ми, е трябвало да се отлага, щом Червената армия е била готова да воюва начаса?
След това Жуков разказва, че през 1941 година Хитлер хвърлил срещу Съветския съюз 3712 танка. И обяснява причината за разгрома с многократното числено превъзходство на германската армия, „особено в танкове, авиация и артилерия“.
Нека си поемем дъх: а къде се дянаха онези 9–10 хиляди танка, които през август 1939 година ние сме предлагали да поемат през коридорите?
Ами те, оказва се, изведнъж станали леки. И били остарели. И се нуждаели от ремонт. И станали пожароопасни. И на тях нямало радиостанции. Водачите пък забравили как се кара танк. А командирите изгубили уменията си да управляват войски. И изобщо танковете в Червената армия изведнъж станали съвсем малко.
Имам въпрос: защо е било нужно да се печели време и да се отлага войната, щом през спечеленото време танковете на Червената армия изведнъж олекнали и остарели?