Виктор Суворов
Последната република (32)

6

Ще ми възразят: в случая армейски генерал Балуевски просто е жертва на мошениците, лъжците и невежите типове, които са създавали нашата наука преди половин век, които през 1957 година за радост на най-великия пълководец на всички времена и народи са издали фалшифициран превод на книгата на Мелентин, като са направили от негоден материал същинско бонбонче.

На това ще възразя: армейски генерал Балуевски е длъжен да знае какво е представлявала „сериозната“ съветска военноисторическа наука във времената на управлението на именитите пълководци Жуков, Хрушчов, Брежнев, Андропов. Ето защо, когато е заел високия пост началник на Генералния щаб, той е бил длъжен да се разпореди за проверка на Правилността на преводите на всички военни книги, издадени от Академията на науките и Воениздат. И докато дадената книга не е минала през такава проверка, да се въздържа от публичното й цитиране.

Най-малкото, без да се проверяват всички книги, е можело да се проверят по оригинала поне цитатите, които самият генерал е решил да повтори в своето публично изказване.

Аз изобщо не настоявам всеки наш генерал, маршал, професор и академик да четат в оригинал военни книги на чужди езици. Но не мога да смятам за нормална ситуация, при която хиляди пъти за половин век стратези от най-високо ниво са повтаряли един втръснал на всички цитат, без нито един от тях да намери време да прочете книгата на немски език или в превод на кой да е език освен руския. Пък и на руски очевидно са я чели не всички, които е трябвало да го направят поради длъжността си.