Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
3
През последните години в нашата страна бе направен наистина гигантски скок в изучаването на военната история. Вярно, все още има отделни недостатъци…
Изучаването на историята се води от ентусиасти. Държавата стои настрана.
Но възниква един въпрос: а за какво изобщо е нужна военната история?
Ами защото е невъзможно да бъдеш военен без нея.
Военната история е фундамент и база на всички военни науки. Ето ви едно правило без изключения: генерал, който не знае военната история, не е в състояние да води съвременна война.
Пример: Жуков погуби в Берлин две гвардейски танкови армии: Първа и Втора. Но в нашите военни училища и академии никой не си спомняше за това. В Съветския съюз военната история се изучаваше чрез героичните примери: ура! напред! А че да се хвърлят големи танкови части и съединения на щурм на градове е престъпление, никой не си спомняше. Защо да ровят в миналото? Военната история се преподаваше на същото ниво, на което един Озеров твореше своите епопеи за войната. В резултат на такова обучение, умножено по гледането на прожекции на Озеровите шедьоври, един министър на отбраната на Русия героично задвижи танковете към Грозни точно както Жуков ги бе хвърлил към Берлин.
Резултатът беше абсолютно същият.
Сега някой нов Озеров ще възпее героизма и пред новите поколения ще бъдат представени вече не един, а два ярки исторически епизода, по които ще обучават бъдещите стратези: ура! ура! И само напред! С танкове по градските улици!
И ето го въпроса: кой в момента отговаря за нашата родна историческа наука?
Отговор: министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб.
Какво да се занимаваме с министъра на отбраната?
Министърът на отбраната на Русия е лице странично.
При това положение първият заместник-министър на отбраната — началникът на Генералния щаб армейски генерал Ю. Н. Балуевски, е трябвало да хване юздите с мазолестите си ръце. Трябвало е да оцени обстановката, да вземе съответното решение и да издаде заповед.
Хем ситуацията е пределно проста: ние сме единствената в света страна, в която историята на Втората световна война на държавно ниво не се изучава. През 60-те години упорит труд Военноисторическото управление при Генералния щаб, Институтът по военна история при Министерството на отбраната, множеството катедри във военните академии и училища не са си направили труда дори да преброят дивизиите, които е имало в Червената армия на 22 юни 1941 година.
Щом е така, натрапва се едно просто решение: да се забранят всякакви изказвания на официални лица по въпроси, свързани с историята на Втората световна война, да се забрани на „Красная Звезда“ и на другите военни вестници и списания да публикуват материали за войната.
Когато бъде въведен елементарен ред във военноисторическата наука, когато бъдат събрани, обработени и проверени най-основополагащите сведения за войната, тогава забраната може да се снеме. Инак министърът на отбраната, неговите преки и непосредствени началници и неговите подчинени изглеждат извънредно глупаво в очите на целия свят.
Но какво прави началникът на Генералния щаб армейски генерал Балуевски?
Той прави точно обратното на онова, което изисква обстановката. Той поощрява грандиозните сборища на весели генерали, адмирали и академици, свързани с военната история.
Самият армейски генерал Балуевски не би се отказал да блесне публично с познания в областта на военната наука. А резултатът е като с Жуков в Берлин. Ето само едно малко откъсче от огромната статия на Балуевски в „Красная Звезда“ от 7 май 2005-а. Генералът описва грандиозната Висло-Одерска операция на Червената армия през януари 1945 година: „Невъзможно е да се опише всичко, което се случи между Висла и Одер през първите месеци на 1945 година. Европа не е виждала нищо подобно от времената на гибелта на Римската империя“.
Висло-Одерската операция е връх на военното изкуство и предмет на особена гордост за нашето военно ръководство. Генерал Балуевски изразява чуждо мнение. Той цитира германски генерал и подчертава: ето виждате ли как хитлеристкият генерал оценява стратегическото майсторство на висшия команден състав на Червената армия!
Този цитат се радва на дълъг щастлив живот. Не минава и година, през която в официалните военни трудове десетки пъти да не прозвънти: „… от времената на гибелта на Римската империя“… Такива декларации изпълват с гордост сърцата на участниците в грандиозните конференции и симпозиуми.
Но щеше да бъде съвсем добре, ако самите наши стратези четяха книги, ако сами подготвяха докладите си и избираха цитати за тях, а не разчитаха на онова, което им пробутват нехайните референти. Сигурен съм, че тогава нито един от отговорните военни ръководители не би повтарял цитата на германския генерал за Висло-Одерската операция.
Във всяка сфера от нашата дейност отдавна се е утвърдил един комплект служебни мъдрости, които трябва да се изричат в тържествени случаи от високите трибуни. Но ако нашите генерали бяха обучени да вникват в същината, да обръщат внимание на дреболии, комплектът цитати, с които жонглират пред почтената публика, отдавна щеше да бъде обновен.
Тогава от служебния запас на нашите стратези сред първите, сигурен съм в това, завинаги щеше да бъде зачеркнат пасажът, че Европа не е била виждала нищо подобно от времената на рухването… Впрочем и десетки други подобни цитати отдавна и стабилно щяха да бъдат забравени.
Историята на въпроса е такава.