Виктор Суворов
Последната република (40)

1

От дете са ми внушавали, че съветските хора са помагали на народа на Испания да се бори за свобода и демокрация. Така пишеше и в книгите: „Испания се превръщаше в предна линия на борбата за демокрация“. Това е написано от полковник И. Старинов, главния съветски диверсант (Мины ждут своего часа. М, Воениздат, 1964, с. 65).

Ето как описва Старинов своята професия: „Отдавна се е утвърдило мнението, че диверсантът е мрачен свиреп човек без съвест и чест. Спор няма, отрепките, които излизат от разузнавателните школи на буржоазните държави, наистина са такива зверове. Но в армиите, сражаващи се за народното дело, диверсанти стават най-добрите, беззаветни и човечни бойци“ (пак там, с. 81).

Ето как „човечният боец“ е воювал в Испания. През април 1937 година било решено да завземат манастира Вирхен де ла Кабеса. Но как? Манастирът имал могъщи стени и яки порти. „Човечният боец“ Старинов измислил начин. Хванали мулето, което пускали навън от манастира да пасе, и го натоварили със сандъци. „В единия от сандъците, с които натоварихме мулето, се намираше взрив: двайсет килограма динамит, облепени с пирони и късове желязо. Този сандък беше снабден с детонатор“ (пак там, с. 134).

Мулето тръгнало към портите на манастира. Пуснали го да влезе. И там взривът избухнал… Ето така се борел за демокрацията в Испания „човечният боец“ Старинов. Това е един от многото епизоди, за които той разказва без стеснение. С това той се гордее. Това е, за което са му разрешили да разкаже. Но главният диверсант не е имал право да разказва за всичко.

Опитът на „човечните бойци“ става интернационален. От XX век той преминава в новото хилядолетие. Колко е просто: да облепиш динамита с пирони…

А ето и още един борец за свободата и демокрацията в Испания. Най-големия. Казвал се е Владимир Антонов-Овсеенко. Както си спомняме, той пръв пристига в Испания и заема ключовата длъжност генерален консул в Барселона. Започва с препоръки към правителството на Испанската република добре да скрие златния резерв на страната. Къде ли? В Москва. Че къде другаде?

Златният резерв на Испания е откаран и никога не е върнат. Казват, че го сторили анархисти-грабители. Как да спориш с такова твърдение? Но огромният златен резерв на Испания е бил откаран не от анархистите, а от безкористните комунисти. Те казват, че златният резерв на Испания е заплащането за доставките на оръжие. Доставките наистина са били огромни, но Испания е събирала златото си от времената на Колумб и отпреди тях. Колкото и големи да са били доставките, те не са могли да бъдат по-скъпи от златото, което страната е натрупала през вековете. И ако наистина златният резерв на Испания е бил заплащането за военните доставки, трябвало е да обявят именно това: Съветският съюз е воювал не от благородни подбуди, а заради златото, което е прибрал Антонов-Овсеенко.

През 1936 година златният резерв на Испания е бил над 600 тона. В момента на военния метеж по-голямата му част се е намирала в подземията на Държавната банка на Испания в Мадрид. В резултат от консултациите със съветските представители испанското правителство отправя към Москва молба да „приеме за съхранение“ златото на републиката.

Формално това се обяснявало със заплаха метежниците в Мадрид да го заграбят през октомври 1936 година. На 15 октомври министър-председателят Ларго Кабалиеро и министърът на финансите Хуан Негрин официално отправят предложение към съветското ръководство да бъде „прието за съхранение“ над 500 тона злато. Сталин оперативно взема решение за провеждане на операция по изнасянето на златния резерв на Испания. Ето откъс от протокол №44 на заседание на Политбюро на ЦК на ВКП(б) от 17 октомври 1936 година: „Точка 56. Въпрос от др. Розенберг. Решение. Възлага на др. Розенберг да отговори на испанското правителство, че сме готови да приемем за съхранение златния резерв и че сме съгласни това злато да се превози с нашите завръщащи се от пристанищата кораби“.

След вземането на политическото решение работата закипява — на 20 октомври в Испания е получена телеграма за съгласието да се приеме златото, а на 22–25 октомври то вече е натоварено на съветски кораби в Картахена. Общо на кораби са натоварени 510 тона злато (Р. Храпачевски. „Испанское золото Кремля“. „Руский фокус“, 14.05.2001, бр. 7).

За сравнение: през декември 2002 година златният резерв на Русия е бил 387 тона (Съобщение на руската информационна агенция „Интерфакс“ от 4.01.2003 година).

Ето някои допълнителни сведения за Антонов-Овсеенко, този борец за свобода и демокрация. Той е имал голям опит още от времето на гражданската война в Русия през 1918–1922 година: „Заемайки високи военни постове, Антонов-Овсеенко, който не притежава военни дарби, остава преди всичко политически ръководител. По време на неговото командване войските на подчинената му територия широко прилагат разстрели на заложници, както и масови репресии… през февруари-август 1921 година е председател на Пълномощната комисия на ВЦИК по борба с бандитизма в Тамбовска губерния… Антонов-Овсеенко предприема масови и неадекватно жестоки репресии спрямо участниците във въстанието, както и към «помагачите» и членовете на техните семейства, фактически цялата губерния е обляна в кръв. На 11 юни 1921 година той заедно с Тухачевски подписва заповед за незабавен разстрел без съд на «граждани, отказващи да кажат името си»; «в случай на намиране на скрито оръжие да се разстрелва на място главата на семейството»; освен това семейства, укриващи членове на семейства или имущество на «бандити», са обявявани за бандити, подлежащи на незабавен разстрел, и т.н.“ („Империя Сталина. Биографический энциклопедический словарь“. Составитель К. А. Залесский. М., Вече, 2000, с. 29).

Така Антонов-Овсеенко е действал в собствената си страна. Той е бил палач и военнопрестъпник. И ето че Сталин го изпраща в Испания. Тук Антонов-Овсеенко е ръководил не само работата на съветските военни съветници, разузнавачи и чекисти, но по същество е командвал и правителството на Испанската република.

А вторият по значение съветски човек в Испания е бил Ян Берзин.