Виктор Суворов
Последната република (45)

6

Веднага щом става ясно, че в Испания войната се проточва, че от искрата едва ли ще се разгори пламък, Сталин превключва вниманието на европейската дипломация към съвсем друг район — към Чехословакия. Замисълът: да се насъскат една срещу друга Чехословакия и Германия. На страната на Чехословакия срещу Германия е трябвало да застанат Великобритания и Франция… Съветското разузнаване работело майсторски, подхвърляйки на чехите „неоспорими доказателства“ за подготовката на Германия за нахлуване, а на германците — че чешката армия се готви за разправа над судетските германци. Конфликтът се разгарял.

И ето че през септември 1938 година в Мюнхен се събират главите на правителствата на Германия, Италия, Великобритания и Франция. В техните действия няма нищо ужасно. Судетската област е била населена с германци, но според Версайския договор е била отрязана от Германия и предадена на Чехословакия — едно изкуствено създадено географско образувание, каквото не е съществувало никога дотогава в историята. Сега става дума за връщане на Германия на откъснатите от нея земи, тоест за възстановяването на историческата справедливост.

По-късно, през март 1939 година, Хитлер завзема цяла Чехословакия. Но това е вече друга история. Великобритания и Франция не са давали съгласието си за подобни действия на Хитлер. През септември 1938 година в Мюнхен е било решено само Судетите да се върнат на Германия, тоест тя да получи това, което й принадлежи по право.

Правителството на Чехословакия е можело да се съгласи с решенията, взети в Мюнхен, а е можело и да не се съгласи. Съветският съюз решително е подкрепял Чехословакия в стремежа й да не връща Судетската област. Съветският съюз се е изказвал по най-решителен начин чак до кризата…

Но когато кризата се разразява, всички ръководители на Съветския съюз изведнъж изчезват някъде. В Москва посланикът на Чехословакия се опитва да намери някакъв контакт с кремълските вождове, но среща непробиваема стена. Дори наркомът на външните работи Литвинов се оказва болен: бронхит.

В Москва никой не се отзовава на виковете за помощ.

Правителството на Чехословакия се опитва да получи отговор на въпроса: какво ще прави Съветският съюз, ако Чехословакия окаже съпротива на Хитлер? Отговор от Москва не идва.

На 28 септември Бенеш без заобикалки иска помощ от Съветския съюз. На това Съветският съюз отговаря, че помощ трябва да търсят от Лигата на нациите.

В 12 часа и 20 минути на 30 септември 1938 година посолството на Чехословакия в Москва съобщава в Прага, че „няма новини“, тоест че Москва няма да застане на страната на Чехословакия. След 10 минути, в 12,30, правителството на Чехословакия взема решение да се съгласи с условията, продиктувани в Мюнхен.

И едва на 3 октомври 1938 година, 61 часа и 30 минути след като правителството на Чехословакия се е подчинило на исканията на четирите държави, от Москва в Прага пристига съветският отговор: не биваше да се предавате, а трябваше да воювате, ние щяхме да ви подкрепим при всяко положение!

Всеки, който се интересува от този проблем, ще намери в книгата на Игор Лукес „Чехословакия между Сталин и Хитлер“ (Oxford university press. New York, 1996) стотици факти и документи, които опровергават официалната кремълска версия, че Съветският съюз бил готов да подложи гърди за защитата на Чехословакия.

Но става ясно, че другарят Сталин е оказвал братска помощ чрез подхвърляне на фалшиви сведения за разпалване на конфликта, а когато той е избухнал, съветските вождове са се изпокрили зад кремълската стена.

Много ясно: за Сталин е било безсмислено да се включва преждевременно. Виж, ако Великобритания и Франция се сбиели с Германия заради Чехословакия, тогава в конфликта е щял да се намеси и Съветският съюз… На заключителния етап. Изчаквайки, както е учел другарят Сталин, всички воюващи страни да се обезсилят в изнурителната война.

Ето тук ще ми напомнят, че Съветският съюз не е имал обща граница с Чехословакия, така че просто не е можел да окаже помощ. Ще възразим: би било много по-лесно „Интернационалните бригади“ да се издържат в Чехословакия, отколкото в Испания. А „доброволци“ и „съветници“ може да се прехвърлят къде ли не. За това има различни начини.

Прехвърлянето на оръжие (при добро желание) е можело да бъде организирано през Румъния. Просто е трябвало правилно да се плати на този-онзи. Можело е да става и по въздух. От Съветския съюз до Чехословакия са 160 километра през въздушното пространство на Полша или Румъния.

Нека сега запитаме сериозните историци имат ли какви да е сведения, че Съветският съюз се е опитвал да се договори с Румъния или с Полша за прехвърляне на съветска авиация през въздушното пространство на тези страни или за организиране на въздушен мост?

Година по-късно, през август 1939 година, Сталин иска коридори за преминаване на войските му през Полша. О, дайте, дайте коридори! Тепърва ще говорим за тези коридори. Но искал ли е той през 1938 година от Полша и Румъния коридори за преминаване, на войските му в Чехословакия? Искал ли е поне въздушни коридори за авиацията си?

Това е: кремълските вождове не са планирали прехвърляне на авиация в Чехословакия и не са възнамерявали да организират никакъв въздушен мост. Всичките им страховити декларации за готовността им да подкрепят Чехословакия са празен звук.

Хем масово прелитане на съветски самолети до Чехословакия е можело да бъде организирано и без каквото и да било разрешение. Кой би могъл да го възпрепятства? Ако съветската армада бе прелетяла на голяма височина, как освен с жалки протести през 1938 година би могла да се съпротивлява Румъния?