Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
4
Съветският съюз има достатъчно собствен нефт и за вътрешно потребление, и за износ. Съветският съюз не се нуждае от румънския нефт. А за Германия Румъния е единственият източник на нефт. Хитлер се мъчи да се разбере със Съветския съюз, но получава отговора: и ние претендираме за това.
Хитлер напомня на Молотов: та нали се разбрахме за разделянето на Европа през август 1939 година. На което Молотов отговаря: това са стари работи, време е отново да преразпределим Европа в полза на Съветския съюз. „СССР смята миналогодишната спогодба за изпълнена, с изключение на въпроса за Финландия… Сега е дошло време да говорим за по-широки договорености между СССР и Германия“ (АВП РФ, фонд 059, опись 1, дело 2315, л. 35).
Разговорите продължават в същия дух.
В хода на преговорите Молотов не повдига въпроса за сигурността на Съветския съюз. Това изобщо не го е интересувало. Интересували са го Иран и Ирак, Финландия, съветските бази в черноморските протоци и пр., и пр.
Въпроси за подсигуряване срещу заплаха от съветско нахлуване на жизненоважни за Германия територии повдига Хитлер, но не получава в отговор нищо утешително.
Сутринта на 14 ноември 1940 година Молотов си тръгва за Москва, а на 25 ноември германският посланик в Москва получава нота, че Германия трябва незабавно да изведе войските си от територията на Финландия. Освен това са потвърдени всички изисквания, които Молотов е повдигнал в разговорите си с Хитлер и Рибентроп, включително изискването за създаване на съветски военни бази на Босфора и Дарданелите („Документы внешней политики. 1940 — 22 июня 1941“. Т. XXIII: в 2-х кн. Книга вторая, часть первая. М., Международные отношения, 1998, с. 136–137).
Молотов не случайно е настоявал за извеждането на германските войски от Финландия. Същия ден, на 25 ноември 1940 година, народният комисар по отбраната на СССР, маршалът на Съветския съюз С. К. Тимошенко, и началникът на Генералния щаб на Червената армия, армейски генерал К. А. Мерецков, са подготвили директива за разработване план на нова агресивна война срещу Финландия („1941 год“. Книга первая. М., Демократия, 1998, с. 418–423).
Разказват ни, че Сталин ужасно се страхувал от войната и с всички сили се мъчел да я отложи. Че всички негови действия били продиктувани от стремежа да се укрепи безопасността на Съветския съюз.
За осигуряване на безопасността не му е достигал само контролът над Финландия, Ирак, Иран, България. Трябвали са му и военни бази на Средиземно море и Персийския залив.
Освен това, за да бъде безопасността пълна, му се е искало да получи и датските протоци, както и Босфора и Дарданелите.
* * *
През август 1939 година Хитлер и Сталин с ръцете на Рибентроп и Молотов разделят Европа между Германия и Съветския съюз. Минава една година. Съветският съюз нарушава спогодбата и завзема повече от полагащото му се. Но и това не му е достатъчно. Хитлер все още се е готвел за голяма война с Великобритания, а Сталин вече е искал нови територии в Европа, и то такива, от които изцяло са зависели икономиката на Германия и нейните въоръжени сили.
Ако Германия бъде изтощена от войната срещу Великобритания, какво тогава ще поиска Сталин?
Хитлер е намерил отговор на всички Сталинови искания. „След заминаването на Молотов Хитлер събира някои свои подчинени и ясно им показва, че смята да нападне Русия“ (Лиддел Гарт, Б. Х. „Вторая мировая война“. М., Воениздат, 1976, с. 145).