Виктор Суворов
Последната република (114)

1

Да се оцени ролята на тежкия танк в бой е доста лесно.

Представете си кърваво сбиване в казарма. Челен сблъсък. С променлив успех. Изведнъж, както учи военната наука, в решителния момент на решаващо място се появява весел стар войник с лост в ръката. И настъпва прелом. Мигновен. Преломът в боя е съпътстван от многобройни счупвания на ключици и ребра. Въстаналите млади войници се разбягват с вопли, а юнакът вече съвсем се е развихрил и с пукот и трясък радостно троши черепи.

Горе-долу същото се случва на бойното поле: ако се е появил тежък танк, средните и леките танкове на противника е най-добре благоразумно да се отдръпнат от схватката.

Защото това е разярен слон, който ще разпори с бивните си корема на всеки звяр, осмелил се да влезе в боя.

Това е професионален хокеист, който ще изхвърли зад мантинелата мършавия очилат аматьор, ако на онзи му хрумне да си мери силите с него.

Това е боксьор тежка категория, който с първия удар ще изкриви скулата на нахалника от всяка друга категория.

Тежкият танк е огромен юначага. С лост. А срещу лоста не се рита…

Освен да го подбереш с друг лост.

Цели десетилетия кремълските идеолози разказваха на своя объркан народ и на цялото прогресивно човечество удивителни истории за „неподготвеността“ на Червената армия за войната. Но ето проблема им: към 22 юни 1941 година в Червената армия е имало седем пъти повече танкове, отколкото във Вермахта. Освен количественото превъзходство — и решаващо качествено. Германия, както всички знаят, не е била готова за голяма война. Един от неизброимите аспекти на тази потискаща неготовност е била пълната липса на тежки танкове.

На 21 юни 1941 година Червената армия е имала 711 тежки танка КВ и 59 Т-35 („Боевой и численный состав Вооруженных сил СССР е период Великой Отечественной войны“. Статистический сборник №1, 22.06.1941 года).

Същият източник сочи, че на 21 юни Съветският съюз е имал точно 1400 танка Т-34. За тях тепърва ще стане дума. А засега да си представим една улица, на която няма как да се разминеш. Тук се срещат две разярени групи: сред нашите освен всичко друго има 770 мъже с лостове, онези нямат нито един. Нашата армия е въоръжена, а хитлеристите са беззащитни.

770 тежки съветски танка при пълната им липса у противника — това е абсолютно качествено и количествено превъзходство в най-страховитото военно оръжие. По онова време никой в света не е разполагал с нищо по-страшно от тежкия танк, както впрочем и със самите тежки танкове. Самолетът долита, стреля що стреля, бомбардира що бомбардира, отбива си номера и отлита. А танкът — ето го тук! За разлика от най-страшния самолет и от най-ужасното оръдие танкът е способен не само да убива, но и да завзема територия. И да я задържа.

Цяло удоволствие е да воюваш, когато имаш тежки танкове като при това знаеш, че противникът ти ги няма. Само като знаеш този факт, рухват всички теории на марксистко-хитлеристките идеолози за техническата изостаналост на Съветския съюз, за умствената и физическата непълноценност на руснака.

Не само че Сталин е имал 770-те тежки танка, но освен това в Съветския съюз е било разгърнато и масовото им производство. На 21 юни войната не е завършила, а едва е започнала. До вечерта на този ден съветската промишленост е увеличила броя на тежките танкове. И на другия ден — отново. Минавали са дни, седмици, месеци, съветските заводи са добавяли десетки, стотици, после и хиляди тежки танкове към онези, с които е била въоръжена Червената армия към момента на германското нахлуване. А германската промишленост не е имала с какво да отговори: през 1941 година в Германия тежкият танк нито е бил на въоръжение в армията, нито се е произвеждал серийно, нито в опитни образци, съществувал е само в някои смели замисли. Първите единични образци на тежки танкове са се появили на фронта едва в края на 1942 година.

Какво ще правят кремълските мъдреци в тази ситуация? Как ще докажат превъзходството на висшата тевтонска раса над тъпоумните, пияни и лениви Ивановци?