Виктор Суворов
Последната република (84)

1

Но дали през лятото на 1941 година Сталин е имал достатъчно сили, за да разгроми Германия?

Нека помислим.

Ако спрем кой да е минувач на улицата и го попитаме за причините за позорните поражения на Червената армия през лятото на 1941 година, всеки, без да се замисли, ще ни заговори за глупавия, упорит и страхлив Сталин, за обезглавената армия, за едната винтовка за трима, за самолетите-ковчези и за остарелите танкове.

Нека започнем от най-остарелия.

Неговото официално име е „лек пехотен танк Т-26“. Приет на въоръжение на 13 февруари 1931 година. Произвеждан до юли 1941 година. Тежал е 10 тона. Екипаж — трима души. Двигател — 90 к.с. Максимална скорост — 30 км/ч. Противокуршумна броня: корпус: 16 мм, чело на куполата — 25.

Това са, тъй да се каже, базовите характеристики. Произведени са 23 серии на Т-26. Бойното тегло на танковете от първата серия е било 8 тона. Постепенно, с модернизирането бойното тегло нараства. При последните варианти то надхвърля 12 тона. До 1935 година корпусите и куполите са занитени, от 1935 — заварени. През 1936 година мощността на двигателя е увеличена до 97 к.с.

Танковете от най-първата серия са имали по две куполи. Общо са били произведени 1627 двукуполни Т-26. 1176 от тях са имали по една картечница във всяка купола. Но още през 1931 година едновременно с чисто картечните Т-26 започват да произвеждат тези танкове с оръдейно въоръжение: в дясната купола — 37-милиметрово оръдие, в лявата — картечница. Червената армия получава 451 двукуполни Т-26 с 37-милиметрово оръдие и картечница.

Т-26 от всичките следващи 22 серии са имали само по една купола. Въоръжение: 45-милиметрово оръдие и две-три картечници — едната при оръдието, втората — в кърмовата ниша, от 1937 година — и зенитна. Съществувал е вариант Т-26А (артилерийски). Той е имал оръдие с калибър 76 мм и две-три картечници.

Характеристиките на Т-26 са толкова слаби, че в Съветския съюз чак до неговото разпадане броят на тези танкове никога не е бил оповестяван: имало ли е такива танкове, или не е имало — без значение. Т-26 е бил толкова лош, че просто не са го включвали в статистиките.

На тези характеристики кремълските идеолози и орденоносни мемоаристи са се присмивали до сълзи. Представете си само: двигател 90 конски сили! А после ги увеличили до 97! Ха-ха. Ами скоростта? Че това скорост ли е? Два пъти героят на Съветския съюз генерал-полковникът от танковите войски Драгунски се е майтапел: каква е била бронята на Т-26? Шперплатена!

Аз пък в отговор на генералско-академичната клевета сега ще съобщя нещо, което никой преди мен не е посмял да заяви: ХИТЛЕР НЕ Е ИМАЛ НИЩО РАВНО НА НАШИЯ ВЕЛИКОЛЕПЕН Т-26.

И до края на войната германските конструктори не са успели да създадат нищо подобно или поне приблизително напомнящо Т-26.

Но нека първо разгледаме въпроса за бройката.