Виктор Суворов
Последната република (21)

1

И тъй, работата не е в коня и в умението на Сталин да язди, а в това, че през победната пролет на 1945 година той е разбирал историческата обреченост на Съветския съюз.

Ако ситуацията се гледа от дървената селска камбанария, победата е налице: имало е един злодей Хитлер, Червената армия го е разгромила, величието на Върховния главнокомандващ е неоспоримо.

Но ако се качиш на камбанарията на „Иван Велики“, се разкрива не толкова весела картина. Да, Хитлер е разгромен. Но нали Сталин е довел Хитлер на власт не за да може после просто да го смаже. След Първата световна война Сталин тайно е укрепвал и умножавал германската военна мощ не за да може тази мощ да се стовари върху самия него. През август 1939 година Сталин е развързал веригите на псето Хитлер не за да бяга после от него до стените на Москва и Сталинград. С ръката на Молотов Сталин е подписал в Москва пакт за началото на Втората световна война. Имало ли е смисъл Сталин да „спасява света от кафявата чума“, след като той самият е породил и отгледал тази чума, след като той самият е насъскал тази чума срещу Европа, след като той самият е задействал детонатора на Втората световна война?

Още от момента, когато са завзели властта, болшевиките са „раздухвали пожара на Световната революция“, но тъкмо в него са изгорели. Сталин е разчитал да се възползва от резултатите от бъдещите германски походи и грабежи: нека Хитлер ни разчисти пътя, нека разгроми и покори всички свои близки и далечни съседи, нека при това разпилее и изгуби силите си… Двайсет години Сталин е подготвял Червената армия и цялата страна за победоносен освободителен поход към една разорена от войната, разграбена и разрушена Европа. За тази подготовка са били хвърлени чудовищни ресурси, заради нея комунистите са изтребили десетки милиони граждани на собствената си страна. През август 1939 година Сталин успява да осъществи сблъсък на Германия с Великобритания и Франция. Оставало е да изчака момента, когато европейските зверове ще се разкъсат взаимно…

Но две години по-късно в противоречие с гениалните замисли и планове войната нахлува във владенията на Сталин и вождът на народите е принуден да воюва срещу онази дяволска сган, която самият той е създал по свой образ и подобие. В тази война Сталин е принуден да хвърли наистина невероятни ресурси и да погребе нови десетки милиони свои роби. Резултатът от начинанието: разорена, разграбена, опустошена, обезкървена страна, няколко напълно изтребени поколения мъже, подкопана завинаги жизнеспособност на нацията, гарантирана перспектива на крах, окончателна разруха, деградация и измиране.

Според замислите на Сталин в хода на войната Европа е трябвало да получи смъртоносна рана и всички нейни страни да влязат в състава на Съветския съюз в качеството на „републики“. Но се получава обратното. Смъртоносна рана получава единствено Съветският съюз. Полша, Великобритания, Германия, Франция, Италия — ето ги, живи. А Съветският съюз? Къде е? Къде изчезна? Къде е Червената армия? Какво остана от нея? Къде е съветският народ-победител?

Сталин е строил в Москва Дворец на съветите, за да приема в него в състава на СССР нови републики, включително най-последната. Но се е случило така, че в резултат на войната броят на новите републики в състава на СССР не се е увеличил. Напротив — в хода на следвоенното гниене всички републики отпаднаха. И Русия остана сама. Мечтата на комунистите се сбъдна наопаки. В момента на смъртта на Сталин Москва беше столица на съюз от 16 републики. В резултат на десетилетията жестока борба и непрекъснати победи под властта на Кремъл остана само една република. Последната. И кой знае какво я очаква утре.

А пред нас стоят същите неразрешени проблеми: как се е случило така, че катастрофално неподготвената за война Германия е съумяла да нанесе смъртоносен удар на могъщия Съветски съюз и неговата Червена армия?

Как да си обясним този толкова позорен за Съветския съюз финал на Втората световна война след толкова блестящото включване в нея?