Виктор Суворов
Последната република (195)

2

Възникват и други въпроси. Защо половин век ни лъгаха, че войната не е била обявена? Защо никога не си спомниха за онзи меморандум? Между другото, къде е той сега? Защо не го показват? Какво съдържа той?

В интернет документът снове насам-натам, в президентския архив той прашасва. Но правителството на Русия не го публикува, не го коментира, не го разобличава и не го нарича фалшификат.

Правителството на Германия е обявило война на Съветския съюз и с десетки примери е обяснило действията си като единствено възможни в създалата се ситуация. Но защо никой не реагира на това? С какво изобщо се занимават Министерството на отбраната, Генералният щаб, Министерството на външните работи, Академията на науките, Академията на военните науки, Институтът по военна история и другите структури с толкова гръмки имена?

Защо са мълчали нашите гениални пълководци? Защо Жуков в мемоарите си на безброй страници е описвал преговорите на делегациите на СССР, Великобритания и Франция, към които лично той не е имал никакво отношение, но не е казал нито дума за това, че германското правителство, извършвайки нападението, е обосновавало с нещо своите действия? Та нали към началото на войната Жуков е бил началник на Генералния щаб и той — кой друг? — е трябвало след войната да изобличи лъжците, ако в меморандума на германското правителство е имало лъжи.

И съвременните руски генерали са се умълчали. Вас, граждани генерали, заедно с вашите бащи и деди са ви обвинили в престъпление, а вие мълчите. 10 години мълчите, 20, 30, 50, 70…

Изненадва и друго: ако войната е била велика, справедлива, освободителна, защо трябва да се хитрува? Защо трябва да се изопачава истината, да се премълчават и крият документи? И защо тази велика война е обвита, оплетена, усукана в лъжи? Защо нашите ръководители са фалшифицирали и продължават да фалшифицират историята на войната още от първия й миг, още от 4,00 сутринта на 22 юни? Защо нашите ръководители, описвайки началото на войната, са стигнали в лъжите си дотам, че са надминали самия Гьобелс?

На всички тези въпроси може да има само един отговор: другарят Сталин и другите кремълски другари не са имали какво да възразят на обвиненията на германското правителство, изложени в меморандума, нито рано сутринта на 22 юни, нито 10 години, нито половин век по-късно…

Ако са имали какво да отговорят, отдавна са щели да го сторят.

Но те не са имали достоен отговор. Затова вместо да възрази, другарят Сталин е заявил, че Съветският съюз за нищо не е виновен, никой не му е предявявал обвинения, не е получавал никакъв меморандум от германското правителство. Веднага е била пусната в обращение формулировката „вероломно, без обявяване“… И десетилетия наред разните и разнообразни продажници от породата на Симонов и Смирнов, Некрич и Шолохов, Стаднюк, Карпов и Горков са повтаряли като навити с пружина: без обявяване, без обявяване, без обявяване… И са добавяли по някоя лоша дума за измислиците на Гьобелс.

Макар че е трябвало да си спомнят не за Гьобелс, а за Рибентроп.