Виктор Суворов
Последната република (172)

2

Но какво се получава, граждани?

Военният аташе е длъжен да изпраща докладите си до РУ при ГЩ, а той ги изпраща до НКВД.

Посланикът е длъжен да изпраща своите послания само до Наркомата по външните работи, а той ги изпраща до НКВД и до РУ при ГЩ.

Началникът на РУ при ГЩ е длъжен да снабдява своите подчинени с всичко необходимо за тяхната нелегална дейност, но с това, кой знае защо, се занимава НКВД. При евентуално възникване на проблеми началникът на РУ при ГЩ е длъжен да се обръща към своите началници, но и в този случай той се оплаква в НКВД. Хем се оплаква не само от посланика в Берлин. От „документа“ излиза, че в Разузнавателното управление при Генералния щаб на Червената армия се е появил някакъв неуправляем подполковник Новобранец, който настойчиво предупреждава за неизбежно германско нападение, т.е. според Берия дрънка глупости. Съвършено очевидно е, че началникът на Информационния отдел при РУ при ГЩ генерал-майор С. Н. Дронов не е бил способен сам да се справи с подчинения му подполковник. И началникът на Разузнавателното управление генерал-лейтенант Ф. И. Голиков не е успял да се справи с нахалния подполковник, така че е решил да се оплаче от това опърничаво магаре на висшестоящите инстанции…

Но се получава нещо странно. Висшестояща инстанция за Голиков е бил началникът на Генералния щаб на РККА армейски генерал Г. К. Жуков. Би трябвало да се обърне към него: помагай, Георгий Константинич, тука ми се натресе един гаден подполковник, чудя се какво да го правя!

Тук трябва да си спомним и следния момент. На 26 юли 1940 година наркомът по отбраната, маршалът на Съветския съюз С. К. Тимошенко, като допълнение към Устава за вътрешната служба и Дисциплинарния устав е издал и специалната заповед №227 „За реда на отправянето на служебни въпроси и внасянето на жалби от страна на военнослужещи“. Тази заповед е сведена до целия личен състав на Червената армия, а до командния състав — срещу подпис. Заповедта категорично е забранявала военнослужещите от Червената армия да отправят служебни въпроси към каквито и да било организации и учреждения през главата на преките си началници. Тази заповед се е изпълнявала безпрекословно, както и всяка друга заповед, подписана от Семьон Константинович Тимошенко. Тимошенко е наказвал нарушителите на неговите заповеди незабавно, неумолимо и жестоко.

Но въпреки устава, заповедите и забраните началникът на Разузнавателното управление при Генералния щаб, кой знае защо, се оплаква не на своя пряк началник Жуков, а пак в НКВД, лично на народния комисар по вътрешните работи, генералния комисар по държавната сигурност Лаврентий Павлович Берия, на когото не е подчинен: че нали, виж сега, Лаврентий Павлович, ние тука в Генералния щаб не можем сами да се оправим, така че бъди така добър да ни помогнеш.

Но се оказва, че и самият страховит нарком по вътрешните работи Берия не може да излезе наглава с подполковник Новобранец и се оплаква на Сталин: вижте какви лоши подполковници са се навъдили във военното разузнаване. Разпасали са се, разбираш ли…