Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
2
Но дори Тухачевски е разбирал, че бронирана стомана за такова количество „танкове“ в страната няма и няма откъде да се вземе. Затова е предлагал вместо броня да се използва котелно желязо и Таганрогският котлостроителен завод да премине към производство на котелна ламарина.
Основният автомобил по онова време е АМО-Ф-15. Той е превозвал максимум един тон. Колесната му формула е 4×2. Той не е можел да се движи извън пътищата. Ако се прикрият с котелна ламарина само двигателят, резервоарите и кабината на водача на камиона, това е вече над един тон допълнително тегло. Каросерията няма да може да се прикрие с „броня“. Ако се монтира железен сандък в каросерията, тогава двигателят, резервоарите и кабината на водача ще останат незащитени. При всеки от тези сценарии карданният вал, окачването и тъничките гуми биха останали открити.
Въоръжението на такъв „танк“ е картечница „Максим“.
На такъв „танк“ не може да се постави нищо по-тежко. Впрочем Тухачевски не е и препоръчвал да се поставя нещо друго. Да се постави картечница на такъв „танк“ е можело само открито, защото за бронирана купола е нужна стабилна основа, а такава е липсвала.
Основен трактор по онова време е бил „Фордзън“. (Америка е продала лиценза за производството му и е построила завода. Естествено, у нас буржоазното название на трактора е било заменено с благозвучно пролетарско.) Мощността на трактора е била 15 конски сили. От момента на излизането на първия „Фордзън“ от заводския портал до края на 60-те години на XX век тази мощност на трактора е смятана за еталон. Така се е и писало: „През 1933–1937 година селското стопанство получи над 500 хиляди трактора (усреднено по 15 к.с.)“ („История Великой Отечественной войны Советского Союза. 1941-1945“. М., ИМЛ при ЦК КПСС, 1961, том 1, с. 64).
Смисълът на тази фраза се нуждае от пояснение. От 1936 година освен на „Фордзън“ в Съветския съюз започва производството и на други по-мощни трактори. И ако от заводския портал е излизал един трактор с мощност 30 к.с., в статистиката той е бил смятан за два. А трактор с мощност 60 к.с. — за четири.
Но в момента, когато Тухачевски е съчинявал проектите си, трактори с мощност 30 и 60 конски сили още не е имало. Имало е обикновен „Фордзън“, после — с усилена мощност, 22 конски сили. Именно него Тухачевски е предлагал да превърнат в танк. Този трактор е представлявал примитивен двигател, зад който на желязна седалка с дупчици е седял трактористът. Това чудо на техниката е имало отпред две малки железни колела със спици. Отзад — две големи колела. Също със спици. Било е възможно да прикрият с котелна ламарина тракториста и някои жизненоважни възли. Но не и колелата. Освен това е трябвало да се взема под внимание мощността на двигателя. Всяко увеличаване на натоварването би се отразило зле чрез намаляване на скоростта, запаса от ход и проходимостта. Криво-ляво е можело да се пригоди картечница, но и тя е трябвало да се постави на открито, защото просто е нямало къде да се приспособи бронирана купола.