Виктор Суворов
Последната република (170)

7

От „Писмото на Берия до Сталин“ излиза, че не само военният аташе в Берлин през главата на своите началници е изпращал дезинформация в НКВД. Излиза, че и съветският посланик е „бомбардирал с дезинформация“ клетия Лаврентий Павлович.

Но това не е било възможно, защото е било невъзможно.

Официалните дипломатически представителства на Съветския съюз в чужбина са били пряко подчинени на първия заместник-председател на СНК, народния комисар по външните работи другаря Вячеслав Михайлович Молотов. Само на него те са изпращали своите донесения, а на народния комисар по вътрешните работи другаря Лаврентий Павлович Берия не са били подчинени. Така че посланиците не са можели и не са имали право да „бомбардират с дезинформация“ чуждо ведомство.

И щом посланикът в Берлин толкова не е можел да се стърпи да съобщава съвършено секретна вътрешноведомствена информация на външни хора, поне да я беше изпращал на другаря Меркулов в НКГБ, защото Първо главно управление на НКГБ тогава се е занимавало с политическо разузнаване във вражеските столици. А другарят Берия в НКВД тогава не е имал никакви структури, които да са се занимавали с въпроси от външната политика на чужди държави. По онова време такава задача не е била поставяна на НКВД и подчинените на Лаврентий Павлович съответно не са я изпълнявали.

През юни 1941 година впрочем, както преди, така и по време на войната, Молотов е бил вторият след Сталин човек в Съветския съюз. Той е имал много по-голяма политическа тежест от Берия. Най-важното от онова, което дипломатите съобщавали в Наркомата по външните работи, Молотов е докладвал лично на Сталин. И по никакъв начин на Берия.

Но нека допуснем недопустимото: един официален дипломатически представител, не щеш ли, е решил да влезе в пряка кореспонденция с чуждо ведомство, на което не е подчинен и на което тази информация не е нужна. Нещо повече — решил е да изпраща донесенията си на човек с по-ниско положение от Молотов — прекия началник на всички дипломати. И ето че Берия, вбесен от натрапчивостта на официалния съветски представител в Берлин, се обръща към Сталин с искане дезинформаторът да бъде отзован и надлежно наказан.

Въпрос: нима глупавичкият Берия не е разбирал, че обръщането му към Сталин в крайна сметка не е жалба срещу някакъв си там посланик в Берлин? Ами че това е шамар за самия Молотов: тоя човек не го бива да следи за реда в собственото си ведомство!

През лятото на 1941 година Берия е бил само кандидат-член на Политбюро. И на поста си на шеф на НКВД е бил по-малко от две години. А Молотов е работил още с Ленин. Към 1941 година Молотов е набрал такава тежест, че е можел открито в присъствието на странични хора да се кара със Сталин, без да се страхува от последствията. В тази обстановка за Берия е било крайно неблагоразумно да докладва направо на Сталин за нередности във ведомството на Молотов. Още повече — в писмен вид. Още повече — да предава чужди думи, без той самият да е напълно наясно с тях. Вячеслав Михайлович е можел да приеме подобни действия като подронване на личните му позиции и да отвърне на Лаврентий Павлович със съкрушителен удар.

Само двама души — Молотов и Сталин — са можели да свалят от постовете им подчинените на Молотов. И ако Лаврентий Павлович е бил замислил някакви размествания на кадри в Наркомата по външните работи, единственото разумно решение би било да се обърне към Молотов и приятелски да го предупреди за неприятностите. Но евентуална намеса на Берия в работите на Молотовия ресор, едно пряко обръщане на Берия към Сталин по повод състоянието на нещата в Наркомата по външните работи без предварително съгласуване с Молотов и през главата му би могло да излезе през носа не само на Берия, но и на цялата му команда.

* * *

Още древните римляни са знаели: „Docendo discimus“ — учейки другите, учим и себе си.

Но е справедливо да се каже и обратното: правейки народа на глупаци, и самите наши вождове оглупяват. Те вече не са способни да скалъпят пълноценно дори един фалшификат. „Писмото на Берия до Сталин“ е само един от примерите за това. С такива „документи“ придворните кремълски историци са напълнили научната литература: предназначено е за дебили, но и от дебили е писано.