Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

7

Задокеанските сериозни учени не мирясват: „Всички историци в един глас твърдят: съветските предвоенни танкове са се оказали слаби. Била е порочна самата им концепция. Тънката им противокуршумна броня е можела да бъде пробита от всички видове германско противотанково оръжие. Артилерийското въоръжение е било недостатъчно както за подкрепа на пехотата, така и за борба срещу танковете на противника“ („Красная Звезда“, 25.03.2006).

С приказката „всички историци, които в един глас…“ са се поизхвърлили. Лично аз познавам поне един историк, вярно, не професионалист, а любител, който не е пожелал да вие в един глас с тази глутница.

А като хвърля поглед към домашната си библиотека към заглавията на книгите за войната и към имената на авторите, заявявам най-сериозно: гражданино министър, ние сме много!

Според мен централният орган на Министерството на отбраната на Русия е трябвало да уточни тази мисъл: не „всички историци в един глас“, а само всички историци-расисти. Всички продажни историци. Всички историци-мерзавци. Всички историци — потомци на хитлеристките слуги и помагачи.

Министерството на отбраната на Русия на страниците на своя централен вестник, пригласяйки на задокеанските експерти с леко поведение, обвинява ръководството на Съветския съюз от времето преди войната, че поради глупост е избрало порочна концепция за развитието на танковете.

Но нека напомним на премъдрите стратези от Министерството на отбраната на Русия, че Хитлер за половин година е покорил Европа с танкове, чието бойно тегло твърде рядко е надхвърляло 20 тона. Това са били леки танкове. Това са били танкове с противокуршумна броня и слабо въоръжение. Защо „всички историци в един глас“ не обявяват тази концепция за порочна?

Малко по-късно, когато Хитлер се втурва към безкрайните простори на Съветския съюз със смешно количество танкове, и то срещу силен противник, цялата му стратегия и всичките му концепции, като се започне от конструкцията на танковете, се оказват порочни. А за завземането на Централна Европа чак до бреговете на Атлантика всички тези танкове са били дори много подходящи.

Ами нали и Сталин е готвел нещо подобно. За такива условия, за такива действия нашите БТ щяха да бъдат напълно подходящи.

Хайде сега да сравним порочните съветски танкове с непорочните американски.

Най-първите БТ-2, произведени през 1932 година, са имали относителна мощност 36,4 к.с. на тон тегло. 12 години по-късно, към края на войната, Америка е произвеждала леки танкове М5 с относителна мощност 14,1 к.с. на тон. Два и половина пъти по-слаби!

БТ-2 са имали 37-милиметрово оръдие. През 1933 година производството на тези танкове е било прекратено. Вместо тях същата година серийно започват да се произвеждат БТ-5 с два пъти по-мощно 45-милиметрово оръдие. Това е била порочна концепция. Но Америка е произвеждала танкове с негодните за нищо 37-мили-метрови оръдия до края на 1944 година.

През лятото на 1941 година съветското 45-милиметрово оръдие е можело успешно да поразява всякакви германски танкове. От тогава до края на войната всички германски танкове се сдобиват с мощна броня. Срещу кого, обяснете ми, в края на войната е можело да бъде използвано непорочното американско 37-милиметрово оръдие?

При съветските леки танкове „тънката им противокуршумна броня е можела да бъде пробита от всички видове германско противотанково оръжие“. А тънката противокуршумна броня на американските сигурно изобщо не е можела да бъде пробита.

При съветските леки танкове „артилерийското въоръжение е било недостатъчно както за подкрепа на пехотата, така и за борба срещу танковете на противника“. Има си хас. Къде сме тръгнали ние с 45-милиметровото оръдие? Виж, към края на войната американското непорочно 37-милиметрово оръдие хем е било напълно годно за подкрепа на пехотата, хем е трошало като орехи и „Пантерите“, и „Тигрите“. От тия зверове са оставали само опашките. Мощ ли е, чудо ли е!

При слабата си броня и смешното си въоръжение американските танкове M3 и М5 са имали само едно предимство — били са подвижни.

Но съветските предвоенни БТ така и са останали ненадминати по тези характеристики. Не си спомням за скоростта. Всеки може сам да сравни. Ето най-високите постижения в графата „Запас от ход по шосе“. Американският М5 — 200 км. БТ-7М на гъсеници — 600, на колела — 700.

Най-интересното е, че Съветският съюз е произвел около 8 хиляди от порочните БТ и преди войната е прекратил производството им. Едва след това в САЩ е било разгърнато масово производство на много по-слаби непорочни танкове. И от тях са произведени почти 23 хиляди.

Подиграват ни се войнстващи, нагли, самоуверени профани, които, ако зависеше от тях, биха правили много квадратни мили минни полета. Тези глупаци не са способни да разберат не само нашата, но и собствената си история.

Жалко, че импотентните генерали на Русия не са в състояние да защитават не само честта на страната си, но и своята собствена.

* * *

През 1812 година княз Михаил Иларионович Голенишчев-Кутузов би могъл да заповяда на казаците „да се нахвърлят с всички сили и средства върху вражеските сили и да ги унищожат в районите, където са нарушили границата“. И тогава казаците щяха да се колят с френските кирасири[1] досами границата. И там щяха да паднат мъртви. През това време Бонапарт щеше да обърне оръдията си, а по чудо оцелелите казаци щяха да поемат като стена към картеча. И сега някой мноого грамотен откривател щеше да ни пее за порочната концепция: прекалено леко е било оръжието на казаците и не са имали никаква бронева защита, за разлика от Бонапартовите кирасири…

Но нека се върнем от войната с Бонапарт към войната с Хитлер.

Жуков е обявил, че съветските танкове са били леки и остарели, а „врагът беше по-силен“. Щом е така, ето ти, стратеже, пример от историята: не ритай срещу ръжена, не пращай казаците срещу картеча, не е нужно и да се колят с кирасирите.

Жуков е погубил танковите войски на Червената армия в безмозъчни контраудари, а е стоварил вината върху народите на Съветския съюз: били му дали лоши танкове. И ето че висшите военни ръководители на Русия, както и „всички историци в един глас“, пригласят на стратега: слаби са били съветските танкове…

Ако танковете са били лоши, нека се вгледаме в онези, които Жуков никога не е имал, но страстно би желал да има…

Бележки

[1] Тежко въоръжени с брони конници. — Б.ред.