Виктор Суворов
Последната република (74)

3

Договорът между Германия и СССР е прието да се нарича пакт „Молотов-Рибентроп“. Това название заблуждава и не отразява същината на случилото се. Подписаният в Москва пакт представлява сговор между Хитлер и Сталин за водене на съвместна агресивна война в Европа. Ето защо договорът всъщност е бил пакт „Сталин-Хитлер“. Освен това в международната практика за назоваване на пактове и договори много по-често се използват не имената на държавниците, които са сключили спогодбата, а названията на местата, където са подписани документите: Мюнхенски спогодби, Варшавски договор, Багдадски пакт, Женевски споразумения. Ето защо според общоприетите дипломатически норми най-точното название на пакта е: Московски договор от 1939 година за началото на Втората световна война.

Осем дни след подписването на Московския договор избухва Втората световна война. И тогава другарят Сталин започва отлагането. Голямо отлагане е било.

Германските войски нахлуват в Полша, а войските на Червената армия стоят край границите на Полша, не водят война, не преминават границите. В Кремъл са се разбрали да разкъсат Полша по братски. Но Хитлер разкъсва, а другарят Сталин отлага. Официалното обяснение на съветското правителство: още не е дошло времето Червената армия да действа. В резултат на това отлагане цялата вина за разпалването на Втората световна война пада върху Германия, върху Хитлер и неговото обкръжение. Те влизат в световната история като главни и единствени виновници за Втората световна война.

През септември 1939 година правителството на Германия неведнъж напомня на правителството на СССР за съюзническия му дълг и настоява части от Червената армия в съответствие с Московския договор за започването на войната да настъпят в Полша.

Съветското правителство отговаря с отказ, и то не веднага, а със забавяне от два-три дни. Пример. На искането на Германия от 3 септември главата на съветското правителство и народен комисар по външните работи Вячеслав Михайлович Молотов отговаря на 5 септември: „Съгласни сме с вас, че в подходящия момент ще бъде абсолютно необходимо да започнем конкретни действия. Смятаме обаче, че този момент още не е настъпил. Може би грешим, но ни се струва, че прекомерното прибързване може да ни нанесе вреда и да спомогне за обединяването на нашите врагове…“ „(СССР-Германия 1939. Документы и материалы о советско-германских отношениях в апреле-септябре 1939 г.“. Составитель Ю. Фельштинский. 1983, с. 81).

Германското правителство неколкократно повтаря своите искания и отново получава шутове.

Частите на Червената армия започват бойни действия в Полша едва след две седмици и половина — на 17 септември.

Именно така другарят Сталин е планирал да отлага и занапред: Хитлер громи Европа, а зад гърба му Сталин изчаква удобния момент, като си играе със секирата.

В края на краищата това на Хитлер му писва. Той схваща, че Сталин ще отлага, докато му е изгодно, но после може и да шибне него. Хитлер решава да не чака този момент. Пръв нанася удар.