Виктор Суворов
Последната република (22)

2

Нашите маршали и академици не са дали отговори на тези въпроси. Нямат те време да се занимават с глупости. Имат къде-къде по-важна работа — борбата срещу хора, които се опитват да изопачат нашата славна история, да очернят великите победи.

Нийде по света битката срещу фалшификаторите на историята на Втората световна война не се води с такава ярост, с такова настървение, ожесточение и размах, както в нашата страна. Прелистваш задморските военноисторически списанийца — само от дъжд на вятър ще се изкаже някое полковниче… А у нас! А у нас на борба са вдигнати масите. У нас генералите настъпват на цели фаланги, громят и разбиват клеветниците с гневни статии и речи. Какво ти генералите. У нас на борба са хвърлени неизброими сили. Нека сведем глави пред могъществото: Генералният щаб! Академията на науките! Академията на военните науки! И заедно с тях — институти от всякакви сортове и калибри, пресата, радиото, телевизията, легиони бойци на невидимия фронт в интернет смъкват всички и всякакви маски. Държавната дума не остана настрана, народните избраници се изказаха ясно и пределно категорично: бой по фалшификаторите! Фалшификацията няма да мине! Да защитим историческата правда! По законодателен път!

Какви ти там академици и генерали! Какви ти народни избраници и инженери на човешките души! У нас на борба с фалшификаторите на историята на войната са вдигнати въоръжените сили. У нас бдящите органи са се загрижили за проблема. Абе у нас и главата на правителството… Нещо повече… У нас самият Върховен главнокомандващ е вдигнал наказващия меч на правдата в готовност да го стовари върху главата на всеки вагабонтин, който посмее да се занимава с очерняне. Размахът на борбата е такъв и нажежаването на страстите е такова, че незабелязано за самите борци тяхното свято и право дело вече се е превърнало в национална идея на новата свободна демократична Русия. Мъдреците в прашните учебници са търсили Идеята, а тя неочаквано е изгряла над главите им. Ние отново се сдобихме с Велика цел и тя се състои в опазването на нашето светло минало от очерняне. Хубавото на Великата цел е, че е близка. Нищо и никакво — да се напише нов десеттомник! Да се свика още една конференция! Да се засили патриотичното възпитание! Да се издаде печеливша книжка! Да се снима филм и да се рекламира до дупка! Да се открие архивен документ и с него да се изправят мерзавците до стената на позора!

И същевременно Великата цел е недостижима. Колкото и конференции да провеждат, не могат да избягат от факта: тази война не е била освободителна. Комунистическите людоеди и главорези, изтребили десетки милиони собствени граждани, не са могли да дадат никаква свобода на никого. Просто защото каква им е била ползата да убиват свободата в своята страна и веднага да я носят на съседните народи. Каква им е била ползата с едната ръка да натикват своите хора зад решетките и бодливата тел, а с другата да свалят оковите от съседните народи. За какво им е било да държат своите селяни в колхози, а чужбинските земеделци да награждават със земя и правото свободно творчески да я обработват.

Никакви десеттомници не ще могат да докажат на никого, че ордите комунистически роби, подкарвани като стадо с картеча на заградителните отряди, са можели да бъдат освободители. Не са могли! И не са били. Просто защото не са имали никакво понятие за свобода. Просто защото в резултат на разгрома на Германия копойско-подлярската власт в собствената им страна набира невиждана сила.

И колкото и популярни статии и книжки да издават, не може да бъде заличен фактът, че другарят Сталин е влязъл във войната като съюзник на Хитлер, че заедно са делили и измъчвали Европа. Не можем да избягаме от миналото, не можем да изперем опръскания с кръв мундир на завоевателя, не можем да го пребоядисаме в белия цвят на непорочната добродетел: през 1941 година главните сили на Червената армия са се включили във войната на окупираните територии на разграбените и покорени съседни страни и през 1945 година са завършили войната с окупация, замислена за вечни времена.