Виктор Суворов
Последната република (148)

6

През 30-те години на XX век в съветското танкостроене ясно се очертават две диаметрално противоположни направления. Олицетворяват ги:

а) Тухачевски с идеята за „танк“, преработен от камион;

б) Павлов с идеята за рязък скок напред от Т-26 и БТ към танкове с тежка броня, дизелови двигатели, мощно въоръжение и широки гъсеници.

Т-34 е бил „мечтата на Павлов, въплътена в броня“, а „Фордзън“ с „Максим“ — мечтата на Тухачевски, която благодарение на решителната намеса на Сталин не успяват да въплътят в котелна ламарина.

И ето че Жуков в своите мемоари, в интервюта и публични изказвания редовно и настойчиво е тъпкал в калта Дмитрий Григориевич Павлов и е възпявал „звездата в плеядата“.

Жуков е твърдял, че пътят за развитие на танковите войски, за който е настоявал Тухачевски, е бил единствено верният: ах, ако Червената армия беше въоръжена с „Фордзъни“, тогава да видите какъв пердах щяха да ядат от мен Хитлер и неговите генерали!

Но ще ми се да можех да видя „танковете“ на Тухачевски в непроходимата кал през есента на 1941 година, сред преспите по краймосковските полета, в контранастъплението край Сталинград, в Курското сражение, в Белоруската настъпателна операция…

И ето че Жуков възпява „умствената прозорливост“ на Тухачевски. И Жуков е бил ужасно опечален, задето Сталин „не е виждал по-далече от носа си“ и не е позволил на Тухачевски да осъществи наистина идиотските си замисли.

Същевременно пак Жуков е обвинявал ръководството на Съветския съюз, т.е. Сталин, задето производството на Т-34 и КВ е било разгърнато прекалено късно и в недостатъчни мащаби. Всички свои позорни провали и поражения Жуков е обяснил с обстоятелството, че му давали малко от тези най-добри в света танкове.

През цялата война, от Дубно, Ровно, Елна до Познан и Берлин, Жуков е воювал с танкове, създадени по замисъла на Дмитрий Григориевич Павлов. Какво е щял да прави „маршалът на победата“, ако не бе имал нито един КВ и Т-34?

* * *

Жуков не е единствен.

Маршалът на Съветския съюз Язов съветва младите офицери: четете Жуков! И маршалът от бронетанковите войски Лосик, който е изкарал войната на Т-34, препоръчва на подрастващото поколение „най-правдивата книга за войната“: вярвайте на Жуков!

Маршалът от бронетанковите войски Лосик е солидарен с Жуков: танковите войски трябвало да се развиват не по идеите на Павлов, а по гениалните рецепти на Тухачевски. Ех, да можеха тогава да дадат на командира на танкова бригада подполковник Лосик стотина „Фордзъна“ и стотина камиона — тогава, като срещнеше някоя прочута германска дивизия, „Мъртва глава“ или „Викинг“, щеше да им покаже как трябва да се воюва през XX век!