Виктор Суворов
Последната република (147)

5

Нека сега сравним „най-остарелия“ съветски Т-26 с мечтите на Тухачевски за „Фордзън“, превърнат в „танк“.

Двигателят на най-лошия Т-26 е с мощност 90 к.с. А гигантът на военната мисъл е мечтаел за 15. Или за 22.

Т-26 е на гъсеници, той е можел да се движи във всякаква местност, а „Фордзън“ е с железни колела. И той е можел да се движи във всякаква местност, но само докато е бил трактор за оране. Щом са го превърнели в „танк“, той вече не би могъл да действа в каквато и да било местност.

Повечето Т-26 са били с 45-милиметрово оръдие, което през 1941 година е можело да пробива всеки германски танк. Освен това са имали 2–3 картечници ДТ. Екипажът, въоръжението, боеприпасите, двигателят, горивото и всичко останало е било под истинска броня. А на „Фордзън“ в най-добрия случай би могло да се постави една картечница „Максим“. Съмнително е дали за тази картечница би могло да се осигури кръгов обстрел. При това би било невъзможно и стрелецът, и картечницата да се прикрият дори с котелна ламарина…

Дори най-първите Т-26, въоръжени с две картечници, по всички параметри са превъзхождали „Фордзън“, защото картечниците им са били две, стрелците са се намирали под броня и са можели да стрелят във всяко направление, покривайки със секторите на обстрела цялото пространство наоколо.

И ето че Жуков в спомените си нито веднъж не се е сетил за името на Т-26. Този танк и много други с доста по-високи характеристики Жуков е нарекъл „леки и остарели“ и ги е зачеркнал от статистиката като незаслужаващи споменаване. А между другото някои Т-26 са излезли от заводския портал през 1940-а и дори през първата половина на 1941 година. Виж, обаче ако според замисъла на гиганта на военната мисъл през 1929 или 1930 година автомобилите АМО-Ф-15 са били накачени с листове ламарина и са били престояли на открити площадки под снега и дъжда до 1941 година, тогава Жуков е щял да бъде доволен — ето кога Червената армия под негово ръководство е щяла да даде отпор!

През август 1939 година в Монголия 1-ва армейска група под командването на Жуков разгромява 6-а японска армия. Жуков е разполагал с танкове БТ-5 с двигател 400 к.с. и БТ-7 — с 500 к.с. Никой в света по онова време не е имал нищо подобно. Благодарение на тази мощ Жуков постоянно е изпреварвал действията на противника. Японските войски не са успявали да реагират на стремителните настъпления и мълниеносните удари на съветските танкови бригади. Тези танкове са били въоръжени с 45-милиметрови оръдия, равни на които тогава не е имало нито в Япония, нито в САЩ, нито във Великобритания, нито в Германия. На някои френски танкове тогава е имало 47-милиметрови оръдия. Теглото на снаряда е било прилично — 1,65 кг, а на 45-милиметровите е било 1,4 кг. Но дължината на цевта на 47-милиметровото френско оръдие е била 34 калибъра, а на най-„остарелия“ съветски Т-26 45-милиметровото оръдие е имало мъничко по-малък калибър, затова пък дължината на цевта му е била 46 калибъра. Така че по мощ то е превъзхождало френското 47-милиметрово оръдие.

Ще ми се да можех да се полюбувам на победата на Жуков в Монголия, ако вместо с БТ-5 и БТ-7 той бе трябвало да воюва с „танковете“ на Тухачевски и оръдията на Курчевски.

През юни 1941 година Червената армия е имала 7549 бързоходни танка от БТ-2 до БТ-7М. Жуков нарича и всички тези танкове „леки и остарели“. Интересно, ако беше принуден да воюва с неспособните да помръднат от мястото си камиони и „Фордзъни“, как ли щеше да ги нарече? Нима „тежки и модерни“?