Виктор Суворов
Последната република (129)

1

„Плътността на минните полета стигаше до четири хиляди мини на квадратна миля“. Така централният орган на Министерството на отбраната описва подготовката на съветските войски за водене на отбранителни операции на Курската дъга през лятото на 1943 година („Красная Звезда“, 22.04.2006).

Нека озадачим министъра на отбраната на Русия с въпроса: за кой дявол ще да ни е потрябвало да поставяме мини на квадратна миля? Представете си, че ни е наредено да прекъснем достъпа до някаква територия с площ един квадратен километър. За целта са ни отпуснали 100 тона бодлива тел. Едната страна на този район е един километър, втората, третата и четвъртата са също по километър.

Целият периметър е 4 километра.

Делим 100 тона и получаваме 25 тона тел на километър от периметъра. Но дали някой не напълно откачил министър ще се захване да оплита с тел като с паяжина цялото вътрешно пространство на този квадратен километър?

Сега нека си представим, че ни е наредено да държим участък от фронта, дълъг, да речем, 10 километра. За целта са ни отпуснати съответните средства. Въпрос: ще се захванем ли да оплитаме някое място от един квадратен километър с бодлива тел?

Ама разбира се, че не! От бодливата тел ние ще правим заграждения, за да спрем противника.

Мините също са средство за създаване на бариера. Това средство така се и казва — минновзривни заграждения. Разликата между тях и бодливата тел се състои само в това, че мините не се виждат като редиците тел на колове. Освен това мините не само спират противника, но и му откъсват крака и ръце, разкъсват танкови гъсеници, пробиват дъна на танкове, разкъсват на парчета автомобили, каруци и мотоциклети.

И ето че ни е поставена задача да държим фронт от 10 километра. За целта освен всичко друго са ни отпуснати 4000 противотанкови и, да речем, около 12 000 противопехотни мини. Хайде да изберем някъде един квадратен километър и да го натъпчем с мини. И още един.

А после нека помислим: та защо да хабим това ценно оръжие, след като трябва да удържаме фронт? Че и кой тъп противник ще тръгне през този квадратен километър? Още щом открият минното поле, вражеските сапьори ще се постараят да определят границите му. Ще обозначат тези граници, мъдрите началници ще ги нанесат на картите и ще ги заобикалят.

С една дума, минните полета са ивици. Те могат да бъдат широки или тесни, непрекъснати или накъсани, прави или на зигзаг, плътни или редки, пред фронтовата линия или навътре зад нея, но при всяко положеше тяхното предназначение е да бъдат преграда, бариера, препятствие.

Хайде да си представим: у нас една дивизия държи фронт от 20, че и от 30 километра. На десния фланг сме минирали един квадратен километър. На левия също. И още един в центъра. Можем да си минираме и един квадратен километър в тила. Но каква полза? Тези квадратни километри ще спрат ли противника? Или ние смятаме да се крием зад тези квадрати?

А пък квадратната миля е още по-голяма…

Почакайте, ами откъде-накъде миля? Германците на Курската дъга са мислели в километри. Червените командири — също. Ако пък някой от тях е довтасал на буен жребец от Гражданската война — мислел е във версти. Откъде са се взели тези мили?

Когато прочетох това в любимия военен вестник, първо си помислих, че там са си взели някое моряче-веселяче: панталони-клош, гърдите му целите в мидички и изобщо целият издокаран с котви и русалки. Такъв, естествено, ще мери Курската дъга в морски мили. Там при тях във флота определено са минирали квадратни мили. Впрочем защо ли? Дори във флота мините са заградително оръжие: да не допуснеш врага насам или да не го пуснеш оттам. И в морето пак трябва да се прегражда някаква линия от точка А до точка Б. Може с една редица. Може с 20 редици. Но пак ще получим нещо като тесни или широки ивици. Или прекъснати ивици. Или аз нещо не съм наясно?

Да проверим. Сега може нещо да се е променило. Затова трябва да намерим справочник от по-близък до войната период. По-близък до разбиранията от онова време.

Най-доброто, което успях да намеря, беше „Морски речник“, том 2, М., Воениздат, 1959: „ПЛЪТНОСТ НА МИННОТО ЗАГРАЖДЕНИЕ (МИННОТО ПОЛЕ) — средният брой мини, поставени на една миля минно заграждение по фронта“.

Именно: по фронта. И тук няма квадратни мили.

Ами защо тогава главният военен вестник на Русия плещи идиотщини за квадратни мили на Курската дъга? Този въпрос ужасно ме заинтересува. А то било проста работа. В централния военен вестник на Русия се получават от Америка огромни статии от абсолютно неграмотни автори. Централният военен вестник публикува тези глупости, като понякога дава по цели две страници на задокеанските идиоти. Безволният наплашен министър на отбраната на Русия не е в състояние да спре това безобразие. Така че американците публикуват в централния военен вестник на Русия всяка гадост, която им харесва.

В този конкретен, много рядък случай те ни хвалят: глупавите Ивановци понякога също са се стараели да воюват, ей го на, на Курската дъга са си направили труда да поставят по 4 хиляди мини на квадратна миля.

За мен пък похвалата от тъпанар е кръвна обида. Хайде, гражданино министър, да помислим за задокеанския комплимент. Една миля е 1609 метра. Квадратната миля е 2 588 881 квадратни метра. Да поставим на една квадратна миля 4000 мини. Ще получим една мина на 647 квадратни метра.

Нищо работа. И много глупаво.

Ето така ни изтипосват задокеанските високочели мъдреци. А Министерството на отбраната покорно печата всичко това в своя централен орган.

Американската история се пише така: глупавите недоразвити Ивановци са били абсолютно неспособни да воюват. Германците са си играели с тях като с дегенерати. А извънредно мъдрите и храбри американци са разгромили германците като на шега.

Интересът на американците в подобна интерпретация на историята е разбираем. По заповед от Америка Министерството на отбраната на Русия натрапва тази версия на своята армия, на своя народ и на целия свят.

Въпрос: а какъв е вашият интерес, гражданино министър?