Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

3

За да разберем сериозността на намеренията на Сталин, нека оценим някои командири, които той изпратил в Испания. Тогава те са били лейтенанти, капитани, полковници. Но са били най-перспективните командири от Червената армия, които Сталин е бил набелязал за издигане. За тях Испания е била последната проверка. Повечето след завръщането си от Испания се издигат стремително. Ето върховете, които са достигнали някои от военните съветници няколко години по-късно.

Р. Я. Малиновски става маршал на Съветския съюз, министър на отбраната на СССР.

К. А. Мерецков — началник на Генералния щаб, маршал на Съветския съюз.

Г. И. Кулик — заместник народен комисар по отбраната на СССР, маршал на Съветския съюз.

Н. Г. Кузнецов — адмирал от флота на Съветския съюз, военноморски министър на СССР, по време на цялата война — член на Главната квартира на Върховното главнокомандване.

Н. Н. Воронов — главен маршал на артилерията, командващ артилерията на въоръжените сили на СССР.

М. И. Неделин — главен маршал на артилерията, заместник-министър на отбраната на СССР, от 1959 година — главнокомандващ на ракетните войски със стратегическо предназначение.

Ф. А. Агалцов — маршал от авиацията, командващ Далечната авиация, първи заместник-главнокомандващ ВВС.

К. П. Казаков — маршал от артилерията, командващ ракетните войски и артилерията на сухопътните войски.

П. В. Ричагов — генерал-лейтенант от авиацията, началник на Главното управление на ВВС на Червената армия, заместник народен комисар по отбраната на СССР.

Х. У. Мамсуров — генерал-полковник, първи заместник-началник на ГРУ.

П. П. Вечни — генерал-лейтенант, военен адютант на Сталин.

И. И. Проскуров — генерал-лейтенант от авиацията, началник на ГРУ.

П. И. Батов, Д. Г. Павлов, В. Я. Колпакчи, Н. Г. Ляшченко — армейски генерали.

А. И. Родимцев, П. Л. Романенко, Г. М. Щерн, М. С. Шумилов, В. А. Юшкевич, Т. Т. Хрюкин — генерал-полковници.

В. А. Алафузов — адмирал, началник на Главния морски щаб.

Н. Е. Басисти — адмирал, командващ Черноморския флот, първи заместник на военноморския министър.

А. Г. Головко — адмирал, в продължение на цялата Втора световна война командвал Северния флот, след войната — началник на Главния морски щаб, заместник на военноморския министър.

От воювалите в Испания над четирийсет души стават впоследствие генерал-лейтенанти, вицеадмирали, генерал-майори, контраадмирали.

Някои от воювалите по различни причини не получават генералски звания, но заемат твърде високи постове. Сред тях е професор И. Г. Старинов, полковник. В Испания той е ръководил всички диверсанти. По време на Втората световна война маршал Ворошилов е бил главнокомандващ партизанското движение, а полковник Старинов е бил негов заместник по диверсиите.