Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
3
За да разберем сериозността на намеренията на Сталин, нека оценим някои командири, които той изпратил в Испания. Тогава те са били лейтенанти, капитани, полковници. Но са били най-перспективните командири от Червената армия, които Сталин е бил набелязал за издигане. За тях Испания е била последната проверка. Повечето след завръщането си от Испания се издигат стремително. Ето върховете, които са достигнали някои от военните съветници няколко години по-късно.
Р. Я. Малиновски става маршал на Съветския съюз, министър на отбраната на СССР.
К. А. Мерецков — началник на Генералния щаб, маршал на Съветския съюз.
Г. И. Кулик — заместник народен комисар по отбраната на СССР, маршал на Съветския съюз.
Н. Г. Кузнецов — адмирал от флота на Съветския съюз, военноморски министър на СССР, по време на цялата война — член на Главната квартира на Върховното главнокомандване.
Н. Н. Воронов — главен маршал на артилерията, командващ артилерията на въоръжените сили на СССР.
М. И. Неделин — главен маршал на артилерията, заместник-министър на отбраната на СССР, от 1959 година — главнокомандващ на ракетните войски със стратегическо предназначение.
Ф. А. Агалцов — маршал от авиацията, командващ Далечната авиация, първи заместник-главнокомандващ ВВС.
К. П. Казаков — маршал от артилерията, командващ ракетните войски и артилерията на сухопътните войски.
П. В. Ричагов — генерал-лейтенант от авиацията, началник на Главното управление на ВВС на Червената армия, заместник народен комисар по отбраната на СССР.
Х. У. Мамсуров — генерал-полковник, първи заместник-началник на ГРУ.
П. П. Вечни — генерал-лейтенант, военен адютант на Сталин.
И. И. Проскуров — генерал-лейтенант от авиацията, началник на ГРУ.
П. И. Батов, Д. Г. Павлов, В. Я. Колпакчи, Н. Г. Ляшченко — армейски генерали.
А. И. Родимцев, П. Л. Романенко, Г. М. Щерн, М. С. Шумилов, В. А. Юшкевич, Т. Т. Хрюкин — генерал-полковници.
В. А. Алафузов — адмирал, началник на Главния морски щаб.
Н. Е. Басисти — адмирал, командващ Черноморския флот, първи заместник на военноморския министър.
А. Г. Головко — адмирал, в продължение на цялата Втора световна война командвал Северния флот, след войната — началник на Главния морски щаб, заместник на военноморския министър.
От воювалите в Испания над четирийсет души стават впоследствие генерал-лейтенанти, вицеадмирали, генерал-майори, контраадмирали.
Някои от воювалите по различни причини не получават генералски звания, но заемат твърде високи постове. Сред тях е професор И. Г. Старинов, полковник. В Испания той е ръководил всички диверсанти. По време на Втората световна война маршал Ворошилов е бил главнокомандващ партизанското движение, а полковник Старинов е бил негов заместник по диверсиите.