Виктор Суворов
Последната република (34)

1

А сега, след като леко засегнахме общите въпроси, нека се върнем към изворите на Втората световна война. Колкото и да е странно, тези наченки могат да се открият дори в Испания. Вярно, те не са могли да се излеят в могъща река.

На 18 юли 1936 година радиостанцията на град Сеути (Испанско Мароко) на няколко пъти предала условната фраза „Небето над цяла Испания е безоблачно“. Това било сигнал за военен метеж срещу Испанската република. Начело на метежа бил генерал Х. Санхурхо, след неговата гибел — генерал Ф. Франко.

В първия момент опора на метежните генерали били войските, намиращи се в колониите. Метежниците трябвало спешно да прехвърлят тези войски от Северна Африка в Испания. На помощ на генерал Франко се притекъл Хитлер. Той му дал двайсет военнотранспортни самолета Ju-52, които почти три месеца практически непрекъснато правили рейсове от Мароко до Испания и обратно (М. Водопьянов. „Друзья в небе“. М, 1971, с. 147). „Само между 28 юли 1936 година и края на август Ju-52/3m прехвърлиха от Африка в Испания 7350 войници и офицери, артилерийски оръдия и картечници. Самолетите при това направиха 461 полета, често претоварени. Още 5455 души бяха превозени с 324 полета през септември. През октомври… превозиха още 1157 души с 83 полета. Впоследствие Хитлер отбеляза: «Франко трябва да вдигне паметник на Ju-52. На този самолет дължи победата си революцията в Испания»“ („Крылья Люфтваффе (боевые самолеты Третьего Рейха)“. Выпуск четвертый. М., Отделение научно-технической информации ЦАГИ, 1995, с. 20).

Това е било първото в историята масово прехвърляне на войски по въздух. Този въздушен мост е спасил метежа в началния му, т.е. най-критичния стадий. След това на страната на генерал Франко започват да преминават воинските части на испанската армия. „На страната на метежниците се оказаха 80% от въоръжените сили — 120 хиляди офицери и войници и значителна част от гражданската гвардия“ („Испания. 1918-1972“. М., Наука, 1975, с. 210).

На генерал Франко дават подкрепата си диктаторите на Германия, Италия и Португалия — Хитлер, Мусолини, Салазар. На страната на генерал Франко воюват 50 хиляди германски, 150 хиляди италиански, 20 хиляди португалски и 90 хиляди марокански войници и офицери. Чуждестранната помощ за генерал Франко се изразила в 2700 оръдия, 1150 танка и бронирани коли, 1650 самолета (ВИЖ, 1986, кн. 7, с. 85).