Виктор Суворов
Последната република (142)

7

Нашето общество полека-лека се съвзема от възторзите по повод на смелите замисли на гиганта на военната мисъл. „Колкото до прословутата «неподготвеност на СССР за войната», ако беше реализиран замисълът на Тухачевски да се произведат 100 хиляди танка и да се издържат в РККА 250 комплектувани дивизии (както ги наричат днес, «съединения за постоянна готовност»), народът наистина щеше да остане гол и бос. 100 хиляди танка, както и 150 хиляди самолета, не са били произведени, замислите на Тухачевски са били отхвърлени по настояване на Сталин“ („Красная Звезда“, 29.05.2001).

Сега нека отново отворим „най-правдивата книга за войната“:

„Много преди войната твърде способният конструктор Б. И. Шавирин създаде 82– и 120-милиметрови минохвъргачки. Истинското насищане на армията с минохвъргачно въоръжение стана по-късно“ (Г. К. Жуков. „Воспоминания и размышления“. М., Олма-Пресс, 2003, том 1, с. 141).

Виждате ли, имали сме талантлив конструктор на минохвъргачки. Много преди войната той е създал най-добрите в света минохвъргачки. Но кой знае защо, тогава армията не е била снабдена с минохвъргачно въоръжение. А минохвъргачките са били толкова сполучливи, прости, удобни, сигурни, че дори в началото на новото хилядолетие те все още са на въоръжение и служат вярно в много армии по света, включително в руската.

На това място Жуков би трябвало да спомене и името на онзи гигант на военната мисъл, който много преди войната е заемал поста заместник-нарком на отбраната по въоръжението, който е смятал минохвъргачките за „недоразвита артилерия“ и всячески е препятствал процеса на тяхното създаване и на снабдяването на армията с тях, защото с тях не можело да се стреля по самолети и да се води борба срещу танкове.

А ето още един бисер от същата страница на същата „най-правдива книга“:

„Някои военни дейци дори мислеха да сведат оръдейната артилерия до универсални и полууниверсални оръдия. ЦК на ВКП(б) обърна внимание на погрешността на тази тенденция“.

А ние пак бихме искали да научим имената на военните дейци, които са заемали толкова глупава позиция по въпросите на развитието на въоръжението.

* * *

Когато Жуков си спомня за мнимите заслуги на Тухачевски, като например за неговите прочути „предупреждения“, той нарича гиганта на военната мисъл по име.

Но щом стане дума за конкретната му дейност, като например за идиотското му предложение цялата артилерия да се състои от универсални или полууниверсални оръдия, Жуков напълно забравя името на главния и единствен идеолог на този подход. Тук той крие Тухачевски сред множественото число на някакви неизвестни глупаци: „някои военни дейци“.

Щом пък трябва да назове оногова, който е препятствал кипящата дейност на „звездата от плеядата“, оногова, който не е виждал по-далече от носа си — Жуков прозрачно намеква за Сталин.

Ала стане ли дума за конкретно решение да бъде спряно безумието на Тухачевски, Жуков изтиква напред свръхмъдрия ЦК на ВКП(б), който „обърна внимание на погрешността на тази тенденция“.

Генералният секретар на ЦК не виждал по-далече от носа си. Затова пък далновидният ЦК под неговото ръководство виждал всичко, всичко знаел, намирал правилни решения на всички проблеми.