Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

4

И тук един много сериозен историк е зачеркнал цялата тази аритметика с една фраза: германците са имали 105-милиметрово корпусно оръдие с дълга цев, която е трошала съветските танкове от всички типове като орехи.

Приличието не ми позволява да отговоря със звънка псувня на въпросния изследовател.

През юни 1941 година в Германия е имало 788 корпусни 105-милиметрови оръдия. На всички фронтове. От Норвегия до Либия. Оръдието се е наричало корпусно, но всъщност е било на въоръжение в частите на РГК[1]. На Източния фронт на тези оръдия е предстояло да воюват срещу 1400 Т-34 и 711 КВ. При това до края на 1941 година са били произведени още 56 105-милиметрови оръдия, а Т-34 и КВ са били произвеждани с хиляди.

Корпусната артилерия на Червената армия е била много по-силна и по количество, и по качество. В Червената армия през юни 1941 година е имало 1300 122-милиметрови оръдия и 2800 гаубични оръдия. По своите характеристики те съществено са превъзхождали германското 105-милиметрово оръдие. А германската страна не е имала нищо равно на Т-34 и КВ.

Освен това по инициатива на маршала на Съветския съюз Григорий Иванович Кулик в Съветския съюз е било разработено и през 1940 година пуснато в производство 107-милиметровото оръдие М-60. То е било почти един път и половина по-леко от германското 105-милиметрово оръдие, но по всички характеристики го е превъзхождало. Били са произведени 124 такива оръдия. Производството им е прекратено във връзка с евакуацията.

За разработването на това оръдие е наредено Кулик да бъде смятан за идиот, а германците за разработването на по-стар, по-слаб, по-несъвършен, по-тежък и по-тромав образец — за гении.

На 21 септември 1942 година в района на гара Мга първите „Тигри“ получават бойно кръщение. Твърде неуспешно. Усмирява ги 1-ва батарея на 1225-и гаубичен артилерийски полк. Командир на батареята е капитан Коропчук. Командир на полка — майор Балагушин. „Тигрите“ са извадени от строя от огъня на 122-милиметровите гаубици.

Повтарям: на гаубиците!

С огъня на 122-милиметрова гаубица е можело да бъде спрян дори „Тигър“. През лятото на 1941 година Червената армия е имала 8100 такива гаубици. А Хитлер към този момент — нито един „Тигър“.

През 1941 година КОЕ ДА Е съветско оръдие и гаубица са можели да спрат кой да е германски танк. На всеки германски танк са се падали по 15 съветски оръдия и гаубици с калибър от 45 до 152 мм. Но не винаги е било нужно и оръдие.

Маршалът на Съветския съюз К. С. Москаленко, който в началото на войната е бил генерал-майор, командир на противотанкова бригада, свидетелства, че неговата бригада е пропъждала германските леки танкове с огън от картечници ДШК.

До каква степен великият изследовател трябва да мрази народа си, та да брои танковете и артилерията на Хитлер, включително зенитната, а на нашата армия — само танковете, и на това основание да прави извод за германското расово превъзходство!

До каква степен на мерзост трябва да са паднали издателите, та да публикуват и хвалят такава гадост!

Бележки

[1] Резерв на главното командване. — Б.пр.