Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
4
И тук един много сериозен историк е зачеркнал цялата тази аритметика с една фраза: германците са имали 105-милиметрово корпусно оръдие с дълга цев, която е трошала съветските танкове от всички типове като орехи.
Приличието не ми позволява да отговоря със звънка псувня на въпросния изследовател.
През юни 1941 година в Германия е имало 788 корпусни 105-милиметрови оръдия. На всички фронтове. От Норвегия до Либия. Оръдието се е наричало корпусно, но всъщност е било на въоръжение в частите на РГК[1]. На Източния фронт на тези оръдия е предстояло да воюват срещу 1400 Т-34 и 711 КВ. При това до края на 1941 година са били произведени още 56 105-милиметрови оръдия, а Т-34 и КВ са били произвеждани с хиляди.
Корпусната артилерия на Червената армия е била много по-силна и по количество, и по качество. В Червената армия през юни 1941 година е имало 1300 122-милиметрови оръдия и 2800 гаубични оръдия. По своите характеристики те съществено са превъзхождали германското 105-милиметрово оръдие. А германската страна не е имала нищо равно на Т-34 и КВ.
Освен това по инициатива на маршала на Съветския съюз Григорий Иванович Кулик в Съветския съюз е било разработено и през 1940 година пуснато в производство 107-милиметровото оръдие М-60. То е било почти един път и половина по-леко от германското 105-милиметрово оръдие, но по всички характеристики го е превъзхождало. Били са произведени 124 такива оръдия. Производството им е прекратено във връзка с евакуацията.
За разработването на това оръдие е наредено Кулик да бъде смятан за идиот, а германците за разработването на по-стар, по-слаб, по-несъвършен, по-тежък и по-тромав образец — за гении.
На 21 септември 1942 година в района на гара Мга първите „Тигри“ получават бойно кръщение. Твърде неуспешно. Усмирява ги 1-ва батарея на 1225-и гаубичен артилерийски полк. Командир на батареята е капитан Коропчук. Командир на полка — майор Балагушин. „Тигрите“ са извадени от строя от огъня на 122-милиметровите гаубици.
Повтарям: на гаубиците!
С огъня на 122-милиметрова гаубица е можело да бъде спрян дори „Тигър“. През лятото на 1941 година Червената армия е имала 8100 такива гаубици. А Хитлер към този момент — нито един „Тигър“.
През 1941 година КОЕ ДА Е съветско оръдие и гаубица са можели да спрат кой да е германски танк. На всеки германски танк са се падали по 15 съветски оръдия и гаубици с калибър от 45 до 152 мм. Но не винаги е било нужно и оръдие.
Маршалът на Съветския съюз К. С. Москаленко, който в началото на войната е бил генерал-майор, командир на противотанкова бригада, свидетелства, че неговата бригада е пропъждала германските леки танкове с огън от картечници ДШК.
До каква степен великият изследовател трябва да мрази народа си, та да брои танковете и артилерията на Хитлер, включително зенитната, а на нашата армия — само танковете, и на това основание да прави извод за германското расово превъзходство!
До каква степен на мерзост трябва да са паднали издателите, та да публикуват и хвалят такава гадост!