Виктор Суворов
Последната република (193)

5

И тъй, те имат дърдоркото Гьобелс, а ние — правдивия Шчербаков.

Гьобелс е лъгал, Резун-Суворов повтаря лъжите му.

Докато аргументът за Гьобелс бе използван не от най-главните, аз мълчах. Но ето че заговориха хора с големи звезди на раменете: генерал-полковник Волкогонов — съветникът на президента на Русия, армейски генерал Гареев — заместник-началник на Генералния щаб, генерал-полковник Павлов — първи заместник-началник на ГРУ. И всички в един глас подхванаха: подготовката за някакво съветско нахлуване в Европа са фантазии на Гьобелс, Суворов не е оригинален, първоизточникът на „Ледоразбивачът“ е във ведомството на Гьобелс.

Щом заговори тежката обсадна артилерия, аз съм принуден да отговарям.

Официалната кремълска пропаганда десетилетия наред повтаряше, че войната от страна на Съветския съюз била справедлива, отечествена, освободителна, велика, че хитлеристките вълци са нападнали нашето мирно пасящо стадо без каквато и да било причина и без обявяване на война, оправдавайки своето, вероломство с измислиците на дърдоркото Гьобелс.

Щом е така, кремълските идеолози е трябвало да опровергаят измислиците на Гьобелс: ето думите на това плямпало — и това са лъжливи думи! Излъгал е тук, тук и тук.

С разобличения на Гьобелс е трябвало да започва всяко изследване за войната, с тези разобличения е трябвало да започват официалните шесттомници и дванайсеттомници. Ако са ни нападнали под фалшив претекст, главната задача на съветското правителство, на управляващата партия, на идеологическия апарат, на дипломацията, на разузнаването, на Генералния щаб, на историците, на ветераните, пропагандистите и агитаторите е била да опровергаят фалшивия претекст за войната.

Но не.

Никой в нашата велика страна, никой извън пределите й не е разобличил твърденията на Гьобелс и не се е опитвал да ги разобличи.

Гьобелс е мерзавец. Гьобелс е престъпник, един от най-големите в историята. Гьобелс е лъжец, син и баща на лъжата. Името му е станало нарицателно: лъже като Гьобелс.

Но защо тогава речта на Гьобелс, произнесена пред микрофон сутринта на 22 юни 1941 година, у нас не е публикувана като образец на злобни измислици? Защо нито един наш маршал, генерал, адмирал, дипломат или академик не се е осмелил да възрази на мъртвия Гьобелс?

Така сме свикнали у нас: произнасяш името на Гьобелс и това е достатъчно. Можеш да не обясняваш нищо — щом говориш за Гьобелс, значи става дума за лъжа.

Сякаш нашият Сан Сергеич е лъгал по-малко.

Повтарям въпроса: защо нашата историческа наука мълчи? Защо нашата наука не опровергава речта на Гьобелс и дори не я коментира?

Гьобелс не е разобличен.

Все още.

Това мен ме изненадва.

А вас, граждани генерали?

* * *

На 21 юни 1941 година, последния ден преди нападението, Гьобелс не случайно се е тюхкал. Наистина не му е било по силите да се мери с Шчербаков.

Империите на Ленин и Хитлер са братя-близнаци. И там, и тук лъжата е била онзи свързващ материал, онзи цимент, който е превръщал структурата в монолит.

Империята, създадена от Хитлер, рухна и стана на прах и пепел. Една от главните причини за рухването й е, че концентрацията на лъжата не е била достатъчна.

Империята, създадена от Ленин, Троцки, Дзержински, живее и процъфтява, макар и в поокълцан вид.

У нас с концентрацията всичко е наред.