Виктор Суворов
Последната република (100)

3

Тук е моментът да сравним оръдието на най-слабия, най-остарелия съветски танк с най-мощното германско танково оръдие на най-модерния германски танк към момента на началото на Втората световна война.

Съветското 45-милиметрово танково (и противотанково) оръдие е имало клинов полуавтоматичен затвор, който е осигурявал скорострелност 15 изстрела в минута. Бронебойният снаряд е тежал 1,4 кг. Начална скорост — 760 м/сек.

Бронебойният снаряд на германското 37-милиметрово танково (и противотанково) оръдие е тежал 0,68 кг, начална скорост — 745 м/сек.

Съветският бронебоен снаряд е имал малко по-голяма начална скорост и е тежал почти двойно повече. Резултатът е бил съответен.

Германското 37-милиметрово оръдие на дистанция 1000 метра при ъгъл на среща 60 градуса е пробивало 14-мм броня. А съветското 45-милиметрово при същите условия е пробивало броня, дебела 32 милиметра. Към момента на началото на Втората световна война НАЙ-ОСТАРЕЛИЯТ съветски танк е бил въоръжен с оръдие над два пъти по-мощно от НАЙ-ДОБРОТО германско оръдие на НАЙ-МОДЕРНИЯ германски танк.

Нека маршалите на Съветския съюз си отбележат: през 1939 година на дистанция 1 км най-остарелият съветски танк е можел да излезе насреща на всеки от най-добрите германски танкове. Докато най-добрият германски танк на същата дистанция не е бил заплаха за него.

През 1941 година в Съветския съюз започва производството на танкове Т-70. Това са били най-добрите леки танкове през Втората световна война. А на тях е стояло същото онова 45-милиметрово оръдие. Нито един лек танк в света чак до края на войната не е имал толкова мощно оръдие.

Към началото на 1942 година най-мощното танково оръдие на САЩ е било 37-мм. На Япония — 37. На Великобритания — 40. Става дума не за леки танкове, а за всички! А ние още от 1933 година на лекия, най-остарелия — 45.

След като стана дума за танковите оръдия, има смисъл да повторя характеристиките на 75-милиметровото германско танково оръдие, с което е бил въоръжен тогава Pz-IV. Това късоцевно оръдие е било предназначено не за борба срещу танкове, а за елиминиране на огневи точки. Включително бронирани. Ето защо за това оръдие е бил разработен бронебоен снаряд. Той е тежал 6,8 кг. Мощна работа. Но началната му скорост е била само 385 м/сек. И това е много малко. Ниската начална скорост означава не само слабо разрушаващо въздействие върху целта, но и висока траектория.

Щом началната скорост е висока, и траекторията е настилна^[1]. А при ниска начална скорост за стрелба на същата дистанция трябва да се повдига цевта. Получава се стръмна траектория. И какво тогава? Ами получава се, че в бой няма време за точно определяне на разстоянията. А и ситуацията не помага за това. При настилна траектория снарядът лети почти по права линия. Сгрешиш ли при определянето на разстоянието — не е страшно. Пак ще уцелиш каквото си искал.

А когато снарядът лети по дъга, грешката при определяне на разстоянието означава, че снарядът или ще прелети над целта, или ще пльосне на земята, без да я е стигнал. При стрелба по подвижни цели високата начална скорост е особено ценна. Ако началната скорост е малка, тя и бързо се губи. 385 м/сек е при излизането от целта. На втората секунда скоростта ще бъде много по-малка. На третата… докато снарядът стигне там, където са го изпратили, целта вече може и да я няма.