Виктор Суворов
Последната република (165)

2

Нека прочетем съдържанието на Бериевия донос още веднъж и да зададем въпроса: за какви тъпанари са били предвидени тези драсканици?

Защото се очертава една удивителна картина.

В своето писмо Берия повдига въпрос от огромна държавна важност: кога Хитлер смята да нападне Съветския съюз — през 1941 година или по-късно? Берия не е съгласен е докладите на аналитика на разузнавателното управление към Генералния щаб, както и с докладите на посланика и военния аташе в Берлин. И това не е важно. Важно е друго: в писмото се съдържа мнението на самия Берия по този въпрос. А нали той е кандидат-член на Политбюро, заместник-председател на Съвета на народните комисари, т.е. заместник на главата на правителството, народен комисар по вътрешните работи, генерален комисар по държавната сигурност. А освен собственото му мнение в писмото се съдържа мнението на самия Сталин относно този проблем.

Важността е в следното. Да речем, че Хитлер през 1941 година не е възнамерявал да напада, но ако изведнъж е научил, че и Сталин съвсем се е отпуснал и не очаква нападение, може и да е решил друго. Такова едно писмо, попаднало в ръцете на германското разузнаване, би представлявало документ с изключително значение.

Или, да речем, Хитлер се е подготвил за нападение, но не знае да се реши ли на последната стъпка или не. В политическите преценки най-ужасното е неопределеността: дали Сталин очаква удар, или не? Пределно важно е тази мъгла да се разсее. Нужно е да знаеш какво мисли противникът, в какво вярва, на какво разчита. Да проникнеш в плановете на противника, на съюзника, на партньора, означава в пряк смисъл да надникнеш в картите му и въз основа на това да градиш и коригираш своите замисли и планове.

В своето писмо Берия напълно е разкрил Сталиновите карти: Сталин не вярва в нападението! Ако случайно на Хитлер му попадне такова писъмце, тогава…

Та ето каква ми е мисълта: първата странност е, че на писмо от такава важност няма никакъв гриф за секретност. Берия го е написал на лист и го е дал на Сталин. После листът е попаднал в архива и именно там е бил намерен половин век след войната.

Ето ви повод да се учудите: нима народният комисар на НКВД, генералният комисар по държавната сигурност, главният пазител на всички най-важни държавни секрети и тайни се отнася толкова небрежно към тяхното опазване? И как, ще ми се да зная, другарят Сталин е реагирал на една толкова крещяща немарливост?

А ето и втората странност: защо изобщо е трябвало да се пише такова писмо? Лаврентий Павлович Берия е бил в постоянен контакт със Сталин. Говорели са си по телефона всеки ден, вечер са хапвали шишчета и са пиели грузинско вино. Нима е било трудно да обясни ситуацията устно?

Освен всичко друго те едва ли не всеки ден са се срещали в официална обстановка. Защо на 21 юни 1941 година Берия е решил да пише писмо на Сталин, след като на 20 юни е седял в кабинета му 4 часа и 25 минути? А на другия ден, 21 юни — още 3 часа и 55 минути! Нима за 8 часа и 20 минути не е можел да постави своите три-четири кратки въпроса?

Интересно, как изобщо Берия е предал това писмо на Сталин? Сигурно дълги часове са обсъждали нещо си там, а после Берия, на излизане от кабинета, му е предал писмото: ето, другарю Сталин, прочети го, когато намериш време… Или докато са обсъждали други проблеми, Берия изведнъж му е подал листа: трябва и ей това да се оправи…

С това странностите не свършват, а едва започват. Нека се вгледаме в съдържанието на писмото.