Виктор Суворов
Последната република (173)

3

Стилът на „документа“ също говори за много неща.

Ще започна с уговорката, че към Сталин е можело хората да се обръщат по име и бащино. Но това е било разрешено само на обикновените хора, и то само в писма: „Скъпи Йосиф Висарионович, бързам да Ви зарадвам…“. Ако обаче писмото е било колективно, не можело да наричат вожда с име и бащино. За всички имало веднъж завинаги определена ясната форма на обръщение: другарю Сталин. Той не понасял нищо друго. Още повече — в официални документи. „Сталин не наричаше никого по име и бащино. Дори в домашна обстановка говореше на гостите си на фамилно име и непременно добавяше думата «другарю». И към него се обръщаха само така: «другарю Сталин»“ (Адмирал от флота на Съветския съюз Н. Г. Кузнецов. „Накануне“, с. 280).

Публикувани са стотици свидетелства на очевидци и хиляди документи, в които вождът е наречен единствено „другарят Сталин“. Или в други документи — с псевдоним: другарят Иванов, другарят Василиев и т.н.

Секретарят на Сталин Поскрьобишев — и за това има запазени достатъчно свидетелства — специално е предупреждавал в приемната всеки нов посетите как трябва да се обръща към Сталин. Нима Берия не е знаел това? Нима Поскрьобишев е забравил да го предупреди? Кой е позволил на Лаврентий Павлович да нарича Сталин „Йосиф Висарионович“? Но във въпросния „документ“ е написано именно така!

Второ, ласкателствата спрямо Сталин са били позволение необходими. Но само при условие това ласкателство да е предназначено за употреба от широките народни маси. На конференции и конгреси, в списания, вестници и книги, в романи, поеми и песни разни и разнообразни ласкатели са се съревновавали да употребяват превъзходни степени. Но да ласкаеш Сталин лично е било глупаво и опасно. Това е било равносилно на опит да галиш тигър по раираното гръбче. Сталин е бил достатъчно благоразумен да не се заобикаля с придворни блюдолизци и да не изслушва техните славословия. И Берия не е бил толкова глупав, че да ласкае Сталин толкова непохватно и нагло: „Вашето мъдро предначертание“!

Документите, които са попадали на Сталиновото бюро, винаги са пределно кратки, ясни и разбрани. В тях няма ласкателства. В тях няма нищо излишно, нищо, което може да бъде отрязано и изхвърлено като ненужно — само голи сухи факти, само прости логични изводи и конкретни предложения. Това е стилът на самия Сталин. Именно това той е искал от всички свои подчинени. Невъзможно е в документите, изпращани до Сталин, да се намерят високопарни фрази като „вашите мъдри предначертания“. В служебните документи, изпращани до Сталин, не е имало и възклицателни. Минавали са и без тях.

И защо е това деклариране на могъщество: „аз и моите хора“!?

Не са твои, а на Господаря! Абе ти какво, Лавруша, да не си превърнал НКВД в частно имение? Та за такива думи Сталин е режел езици. Заедно с главите.

И по въпроса за 170-те дивизии съчинителите на „документа“ са сгафили. В съветската историческа наука отдавна се е утвърдило едно лъжливо число — че на 21 юни 1941 година на западните граници са били съсредоточени 170 съветски дивизии. Момчетата, които са съчинявали въпросния „документ“, без много да му мислят, са приписали на Лаврентий Павлович Берия думите, че на границите са съсредоточени 170 германски дивизии.